Промени в теглото по време на и след лечение на рак: кое е нормално и какво помага

Основни изводи

• Напълняването след лечение на рак е изключително често. Според по-стари проучвания то засяга между 50 и 96% от жените на химиотерапия за рак на гърдата, а по-новите данни все още сочат между 35 и 85% [1]. То се наблюдава и при мъже, лекувани за рак на простатата или колоректален рак. Това не е личен провал.
• Стероидите, хормоналната терапия, предизвиканата от химиотерапия менопауза, изтощителната умора и емоционалното хранене — всички те имат роля. Разбирането на медицинските причини ви помага да подходите със съчувствие към себе си, вместо със самообвинения.
• Отслабването по време на лечението е също толкова често и може да стане опасно, ако е бързо или непреднамерено. Лекуващият ви екип трябва да знае за него.
• Числото на кантара не показва най-важното. Промени в телесния състав (загуба на мускулна маса при натрупване на мазнини) могат да настъпят дори когато теглото ви остава същото.
• Устойчивите хранителни навици и лекото, редовно движение допринасят много повече за възстановяването ви от ограничителните диети, които всъщност могат да го забавят.
• Онкологичният ви екип трябва да участва във всеки разговор за теглото. Говорете с него, преди да предприемете значителни промени.

Лечението приключи. Ударихте камбаната, прегърнахте медицинските сестри и очаквахте тялото ви да започне да се връща към нещо познато. Вместо това числото на кантара постепенно пое в неочаквана посока, дрехите ви стоят различно или някои сутрини едва разпознавате отражението си. Ако това ви звучи познато, далеч не сте единствени. Напълняването след лечение на рак е една от най-честите и емоционално натоварващи изненади за хората, преминали през заболяването. А отслабването по време на лечението може да бъде също толкова тревожно.

Тази статия обяснява защо лечението на рак променя теглото ви и в двете посоки, какво е нормално от медицинска гледна точка и какво реалистично можете да направите — без срама, насаждан от културата на диетите, и без непостижими стандарти. Независимо дали се лекувате от рак на гърдата, простатата, дебелото и правото черво, яйчниците или кръвта, тези промени се срещат при всички тези диагнози. Тялото ви ви преведе през огромно изпитание. Нека поговорим за това какво се случва и как да го подкрепите занапред.

Защо лечението на рака променя теглото ви

Лечението на рака не засяга само раковите клетки. То променя хормоналната ви среда, метаболизма, нивата на енергия и цялостното ви отношение към храната. Промените в теглото и в двете посоки са физиологична реакция към мощни медицински интервенции, а не доказателство, че правите нещо погрешно.

Наблюдаваме, че когато хората разберат механизмите, които водят до промени в теглото им, те спират да се обвиняват и започват да правят по-осъзнати избори. Нека разгледаме въпроса по-подробно.

Химиотерапия, кортикостероиди и метаболизъм

Химиотерапията може да намали енергийния ви разход в покой по време на лечението, а предизвиканите от нея промени в телесния състав (особено загубата на мускулна маса) могат да поддържат метаболизма ви забавен дори след последната инфузия [4]. Тя причинява и дълбоко изтощение — такова, при което дори отиването до кухнята се усеща като маратон — което драстично намалява калориите, изгаряни от тялото ви чрез движение всеки ден.

Към това се добавят и кортикостероидите. Лекарства като преднизон и дексаметазон, често предписвани заедно с химиотерапията за овладяване на гаденето и възпалението, значително повишават апетита [3]. Те също така водят до задържане на течности и стимулират натрупването на мазнини, особено около корема и лицето [3]. Много пациенти описват постоянен, мъчителен глад при прием на кортикостероиди, който изобщо не прилича на нормален апетит — защото не е такъв. Той е предизвикан от лекарствата.

Ето какво изненадва много хора, преминали през рак: тези метаболитни ефекти невинаги изчезват с края на лечението. На тялото ви може да са нужни месеци, за да възстанови баланса си.

Хормонална терапия и менопауза

Хормоналните терапии, използвани при рак на гърдата (тамоксифен и ароматазни инхибитори като летрозол и анастрозол), променят хормоналния баланс в тялото ви по начини, които пряко засягат теглото и телесния състав [2]. Систематичен преглед установява последователно увеличение на мастната маса с 3,3 до 9,2% по време на адювантното лечение, независимо дали то включва химиотерапия, ендокринна терапия или и двете [2]. При жените преди менопаузата химиотерапията може да предизвика ранна менопауза, която насочва тялото към натрупване на повече мазнини и загуба на чиста телесна маса, дори без промяна в хранителните навици [5].

При мъжете протича сходен процес. Андроген-депривационната терапия при рак на простатата понижава нивата на тестостерон, което води до загуба на мускулна маса, повишено натрупване на мазнини и забавен метаболизъм [6]. Проучване на Кьолнския университет установява намаляване на чистата телесна маса с 2 до 4% и увеличение на мастната маса с 14% след 36 седмици андроген-депривационна терапия [6]. Резултатът до голяма степен прилича — както по външни прояви, така и по усещане — на преживяваното от жените при менопауза, предизвикана от лечението.

И в двата случая това са промени, предизвикани от лекарствата. Разбирането на този факт ви помага да спрете да търсите какво сте направили „погрешно“, защото отговорът е: нищо.

Умора, емоционално хранене и намалена активност

Освен преките метаболитни ефекти има и поведенческа страна, която заслужава съчувствие, а не осъждане. Умората, свързана с лечението, може да направи физическата активност наистина непосилна в някои дни. Емоционалното страдание (тревожността, депресията, скръбта и несигурността, които съпътстват диагнозата рак) често променя хранителните навици. Храната може да се превърне в един от малкото сигурни източници на утеха в период, когато всичко останало изглежда извън контрол.

Храненето под въздействието на стрес по време на лечение на рак е напълно разбираема човешка реакция. Дори положителните промени могат да допринесат: ако откажете цигарите по време на лечението (наистина здравословно решение), апетитът и вкусовите ви усещания могат да се възстановят, което да доведе до повишен прием на храна.

Да знаете защо сте наддали на тегло е първата стъпка към овладяването му, без допълнителния товар на чувството за вина.

Наддаване на тегло по време на и след лечението: какво всъщност се случва

След като вече разбирате причините, нека преминем към конкретиката. Колко е обичайното наддаване на тегло? Кои хора са най-засегнати? И какво се случва в тялото ви, което кантарът не може да покаже?

При кои видове рак и лечения наддаването е най-често

Наддаване на тегло по време на и след лечението се съобщава най-често при рак на гърдата, простатата, дебелото и правото черво и яйчниците, но то може да настъпи при всяка схема на лечение, включваща кортикостероиди или повлияване на хормоналните нива. По-ранни обзори съобщават, че от 50 до 96% от жените, получаващи адювантна химиотерапия за рак на гърдата, са наддали на тегло, средно с 2,5 до 6,2 кг. Европейски метаанализ от 2017 г., обхващащ 25 проучвания, установява обобщено средно наддаване от 2,7 кг, което предполага, че действителната средна стойност може да е в долната част на този диапазон [1].

По-младите пациенти и тези с хормон-рецептор-положителни тумори обикновено са по-засегнати [10]. Пациентите с хематологични злокачествени заболявания, като лимфом, които преминават продължителни курсове с кортикостероиди, също изпитват значителни промени в теглото, които често остават необсъдени в разговорите за живота след рака [19].

Ето кратък преглед на това как наддаването на тегло се различава според вида рак:

Телесен състав: защо кантарът не показва цялата картина

Ето нещо, което повечето статии по темата пропускат, а то е много важно. Теглото ви е само едно число и не разграничава мускулите, мазнините и течностите. По време на и след лечението на рак много хора развиват състояние, което изследователите наричат саркопенично затлъстяване: едновременна загуба на мускулна маса и натрупване на мастна маса [7]. Сред пациентите с рак и индекс на телесна маса над 30 приблизително всеки четвърти отговаря на критериите за саркопенично затлъстяване [7].

Това означава, че показанието на кантара може почти да не се променя, докато телесният ви състав се изменя драстично. Или числото се увеличава, но всъщност губите именно мускулната тъкан, която поддържа метаболитното ви здраве, костната плътност и физическата ви функционалност.

Безмастната телесна маса е най-важният определящ фактор за скоростта на метаболизма ви в покой [8]. По-малко мускули означава по-малко изгорени калории в покой, което улеснява бъдещото наддаване и затруднява отслабването. Това е порочен кръг, който започва по време на лечението.

Съвет: Вместо да се качвате на кантара всяка сутрин, помислете дали да не следите как ви стоят дрехите, колко енергия имате и каква е силата ви. Ако искате по-точна представа, обиколката на талията е полезен и лесен за измерване показател у дома. Изследванията с DEXA, ако са достъпни чрез лекуващия ви екип, дават подробна информация за мазнините, мускулите и костите.

Колко дълго продължава? Реалистични очаквания

Това е въпросът, който почти всеки задава и на който почти никой не отговаря директно: кога ще спре това?

Свързаното с лечението наддаване на тегло обикновено започва по време на активното лечение и може да продължи месеци или години след него, особено ако продължавате хормонална терапия с тамоксифен или ароматазен инхибитор [9]. Теглото обикновено се стабилизира след приключване на хормоналната терапия или когато тялото ви се адаптира напълно, но истината е следната: без някаква целенасочена намеса натрупаните килограми обикновено не се свалят от само себе си.

Целта не е да ви обезкуражим. Целта е да ви помогнем да изградите реалистични очаквания, за да не се чувствате провалени шест месеца след лечението, когато показанието на кантара не се е върнало магически към предишното. Постепенните, устойчиви промени (като тези, които ще разгледаме в следващите раздели) наистина имат съществен ефект. Но изискват време и това е напълно нормално.

Загуба на тегло по време на лечението: кога е повод за тревога

Промените в теглото при рак не са само в една посока. Много пациенти изпитват обратния проблем: неволна загуба на тегло поради потиснат апетит, гадене, промени във вкуса, ранички в устата и повишени метаболитни нужди на организма, който се бори с рака. Известни колебания в теглото по време на лечението са очаквани. Но значителната, непреднамерена загуба на тегло изисква внимание.

Кога загубата на тегло става опасна

Говорете с лекуващия си екип, ако някое от следните се отнася за вас:

1. Загубили сте повече от 5% от телесното си тегло в рамките на шест месеца, без да се опитвате да отслабнете [11].
2. Губите тегло бързо, в рамките на дни, а не на седмици. Това може да е признак за загуба на течности или обезводняване, което е медицински проблем.
3. Чувствате се твърде слаби или уморени, за да се справяте с ежедневните дейности.
4. Трайно не успявате да приемате обичайните количества храна или течности.

При напреднал рак, особено на стомашно-чревния тракт и белия дроб, може да се развие състояние, наречено кахексия. Това е комплексен синдром на загуба на мускулна маса, причинен както от намален прием на храна, така и от нарушения в обмяната на веществата [12]. Той засяга до 80% от пациентите с рак на горните отдели на стомашно-чревния тракт, включително рак на панкреаса, и изисква специфични медицински грижи, които надхвърлят обикновените промени в храненето [13]. Екипът ви трябва да следи за това състояние, но не се колебайте и сами да повдигнете въпроса.

Поддържане на пълноценно хранене по време на активно лечение

Когато апетитът е намален и храненето ви се струва като досадно задължение, целта не е съвършенство. Целта е да осигурите на организма си необходимите хранителни вещества. Мислете за това като за осигуряване на гориво за тялото ви, за да премине през лечението, а не като за спазване на диета.

Няколко подхода помагат на много пациенти: яжте често и по малко през деня (пет до шест малки хранения вместо три големи), залагайте на висококалорични храни, богати на хранителни вещества, когато можете да ги приемате (ядкови масла, авокадо, смутита с гръцко кисело мляко, яйца), и пийте течности между храненията, а не по време на тях, за да не се напълни стомахът ви, преди да сте изяли достатъчно.

Ако храненето трайно се затрудни, помолете лекуващия си екип да ви насочи към квалифициран диетолог, специализиран в храненето при онкологични заболявания. Той може да изготви план, съобразен със страничните ефекти от лечението и с вашите конкретни нужди. Именно за това са обучени тези специалисти. Възползвайте се от помощта им.

Какво можете да направите, без да се вманиачавате по кантара

Това е практическата същност на статията. Всичко тук се основава на един принцип: подкрепяйте възстановяването и здравето си в дългосрочен план чрез устойчиви навици, а не чрез ограничения или наказания. Ако дадена стратегия ви кара да се чувствате лишени, тревожни или виновни, тя не е подходящата за вас.

Как да съставите чиния, която подпомага възстановяването

Не ви е нужен сложен хранителен режим. Достатъчен е прост ориентир: стремете се приблизително половината от чинията ви да е със зеленчуци и плодове, една четвърт — с нетлъсти източници на белтъчини (пилешко, риба, бобови храни, тофу, яйца), а една четвърт — с пълнозърнести храни (кафяв ориз, киноа, пълнозърнест хляб). Така осигурявате на тялото си нужните фибри, витамини и продължителна енергия, без да броите калории.

Белтъчините заслужават специално внимание. За хората, преживели рак, обикновено е полезен дневен прием от около 1,0 до 1,5 грама белтъчини на килограм телесно тегло, разпределен между храненията, вместо съсредоточен в едно [8][14]. Това помага за запазване на мускулната маса — най-важния защитен фактор за метаболизма и физическата ви функция. Например: две яйца на закуска, малко пилешко или нахут на обяд и риба или леща на вечеря.

Храните с противовъзпалително действие също подпомагат възстановяването: горски плодове, зеленолистни зеленчуци, мазни риби като сьомга, ядки и зехтин. Не е нужно да променяте всичко наведнъж. Добавянето на още една порция зеленчуци дневно е значима първа стъпка. За по-задълбочен поглед върху храненето по време на и след лечението нашето ръководство Диета и хранене при рак: какво да ядете, какво да избягвате и какво наистина има значение представя цялостната картина.

Движение, което подпомага възстановяването, а не наказание

Нека погледнем на упражненията по съвсем различен начин. След лечение на рак движението не е за изгаряне на калории или за „заслужаване“ на храна. То е за запазване на мускулната маса, повишаване на енергията, намаляване на риска от рецидив и подкрепа на психичното ви здраве. Изследванията последователно показват, че физическата активност след лечение на рак е едно от най-полезните неща, които можете да направите за здравето си [15].

Общата цел е 150 минути аеробна активност с умерена интензивност седмично (ходене, плуване, колоездене), плюс силови тренировки поне два пъти седмично [15]. Но ако започвате от нулата, както много хора, преживели рак, тази цел е посоката, в която вървите, а не задължителната ви отправна точка.

Започнете с това, което реално можете. Десетминутна разходка около квартала. Няколко клякания със собствено тегло, докато се държите за кухненския плот. Пет минути леко разтягане. Надграждайте оттам. Добавяйте по минута-две всяка седмица. Постоянството е много по-важно от интензивността.

Силовите тренировки са задължителни за хората, преживели рак. Те са най-ефективният начин за поддържане и възстановяване на мускулната маса, която определя скоростта на метаболизма ви и с времето наистина улеснява контрола на теглото. Въпреки това по-малко от един на всеки петима души, преживели рак, изпълнява препоръките едновременно за аеробни и силови упражнения [16]. Упражненията със собствено тегло, ластиците за съпротивление и леките дъмбели — всички те се броят. Ако можете да работите с физиотерапевт или специалист по физическа активност при онкологични заболявания, още по-добре. Те ще изготвят програма, съобразена с проведеното лечение и евентуалните ви физически ограничения.

Работа с лекуващия ви екип

Преди да правите съществени промени в храненето или двигателния си режим, поговорете с онколога си, личния си лекар или квалифициран диетолог. Те могат да вземат предвид конкретното ви лечение, настоящите лекарства, съпътстващите заболявания и промените в теглото ви преди диагнозата.

Един пълноценен разговор за контрола на теглото с лекуващия ви екип може да включва кръвни изследвания за проверка на функцията на щитовидната жлеза, кръвната захар и холестерола — всички те могат да бъдат повлияни от лечението и всички влияят върху теглото. Екипът ви може да изключи медицински причини, за които може да не сте се сетили.

Една препоръка, която си струва да знаете: ако за вас се препоръчва отслабване, общоприетата цел е не повече от 0,5 до 1 кг (около 1 до 2 фунта) седмично [17]. Този темп произлиза от общите клинични насоки, а не от изследвания, специфични за рака, и най-подходящият за вас подход може да е различен, затова го обсъдете с екипа си. Твърде бързото отслабване по време на или скоро след лечението може да затрудни възстановяването и да намали мускулната маса [21]. Тук „бавно и постепенно“ не е просто поговорка. Това е медицински обоснован подход.

Лекарствата, теглото и какво се задава на хоризонта

Едно от най-полезните неща, които можете да направите, е да разберете точно кои лекарства във вашия план за лечение може да допринасят за промените в теглото. Ето кратък преглед:

1. Тамоксифен (рак на гърдата): Променя действието на естрогена; свързва се с постепенно наддаване на тегло и промени в разпределението на мазнините [2].
2. Ароматазни инхибитори (летрозол, анастрозол): Намаляват производството на естроген; свързват се с увеличаване на телесните мазнини и болки в ставите, които могат да ограничат физическата активност [2][18].
3. Преднизон и дексаметазон (различни видове рак): Повишават апетита, подпомагат задържането на течности и натрупването на мазнини в коремната област [3]. Ефектите могат да бъдат значителни и да настъпят бързо.
4. Андроген-депривационна терапия (рак на простатата): Намалява тестостерона; води до загуба на мускулна маса, натрупване на мазнини и забавяне на метаболизма [6].

Ако лекарство от вашия план за лечение води до значително наддаване на тегло, поговорете с онколога си, но никога не спирайте и не променяйте самостоятелно предписано противораково лечение. Ефективността на лечението винаги е на първо място. Вашият лекар може да успее да промени времето на прием, дозата или конкретното лекарство, без да компрометира лечението ви.

Може би се интересувате и от лекарствата от групата на GLP-1 рецепторните агонисти (семаглутид, продаван като Ozempic и Wegovy), които преобразиха контрола на теглото за много хора. Изследователи във водещи онкологични центрове активно проучват дали тези лекарства са безопасни и ефективни конкретно за хора, преживели рак. Ранните изследвания са обещаващи, но все още не дават окончателни заключения. Няма утвърдени онкологични насоки за употребата им и тя трябва да се обмисля само под пряко лекарско наблюдение. Приемете това като област, чието развитие си струва да следите, а не като препоръка да предприемате действия още сега.

Емоционалната тежест на промените в теглото

Не бихме ви били истински полезни, ако говорим само за калории и упражнения. За много хора, преживели рак, наддаването на тегло след лечението не е просто физическо предизвикателство. То е и дълбоко емоционално изпитание. Тялото ви се е променило без ваше съгласие по време на лечението и различното отражение в огледалото може да изглежда като още нещо, което ракът ви е отнел.

Отношението към собственото тяло след рак е сложно. Може да се чувствате неловко в дрехи, които преди са ви били по мярка. Може да се притеснявате от социални ситуации, в които хората коментират външния ви вид, дори когато са добронамерени. Може да изпитвате разочарование, че „трябва“ да сте благодарни, че сте живи, а същевременно тъгувате за тялото, което сте имали преди. Всички тези чувства са основателни и често срещани. Ако ви е трудно да се чувствате добре в тялото си след лечението, нашата статия Отношението към тялото след рак: приемане на промяната, изграждане на увереност и себеприемане разглежда задълбочено тези чувства и предлага практически начини да продължите напред.

Когато храната се превърне в механизъм за справяне

По време на лечението и след него храната може да се превърне в едно от малкото неща, които носят утеха и усещане за контрол. Това е разбираемо. Но когато храненето стане основният начин да се справяте с тревожността, тъгата, самотата или скуката, може да се създаде порочен кръг, от който е трудно да излезете сами. А този кръг често е съпроводен със срам, което само влошава нещата.

Има и по-щадящи алтернативи. Разговорите с консултант или психолог (особено с опит в онкологията) могат да ви помогнат да развиете нови стратегии за справяне. Групите за подкрепа на хора, преживели рак, присъствени или онлайн, ви свързват с хора, които наистина ви разбират. Воденето на дневник, практиките за осъзнатост и дори кратките дихателни упражнения могат да създадат пауза между емоционалния спусък и автоматичното посягане към храната. Търсенето на такава помощ не е слабост. То е едно от най-разумните неща, които можете да направите за възстановяването си.

Общуване с партньора и семейството

Коментарите за теглото от близки хора, дори добронамерени като „трябва ли да ядеш това?“ или „сега изглеждаш толкова добре!“ (прикрит начин да кажат „напълнял/а си“), могат да бъдат дълбоко нараняващи. Ако това ви затруднява, имате право да поставите граници.

Може да помогне нещо съвсем просто: „Работя за здравето си заедно с медицинския си екип. В момента най-много ми помага подкрепата ви, а не съветите за хранене.“ Повечето хора ще се съобразят, ако го кажете ясно.

За партньорите и хората, които полагат грижи и четат това: най-полезното, което можете да направите, е да се съсредоточите върху общи здравословни навици (да готвите заедно, да излизате на вечерни разходки, да питате „как мога да те подкрепя?“), вместо да следите какво яде вашият близък или да коментирате теглото му. Вашата роля е да бъдете съотборник, а не хранителна полиция.

Кога да говорите с лекуващия си екип

Някои промени в теглото налагат пряк разговор с медицинския ви екип. Ето ясни сигнали:

При наддаване на тегло: Теглото ви се е увеличило с повече от 5% спрямо това преди лечението и това се отразява на подвижността, настроението или здравни показатели като кръвното налягане или кръвната захар. Следете и за новопоявили се отоци или внезапно подпухване. Това може да е признак за задържане на течности, а не за натрупване на мазнини, и да изисква различен подход.

При загуба на тегло: Неволно сте загубили повече от 5% от телесното си тегло [11], не можете да се храните или да приемате течности нормално повече от няколко дни или усещате постоянна слабост, която не отминава с почивка.

И в двата случая: Признаци на депресия, които засягат хранителните ви навици, постоянна умора, която не намалява, или нови симптоми като задух или замайване.

Вашият онкологичен екип се е сблъсквал с това хиляди пъти. Няма да ви съди. Теглото е медицински въпрос, а не морален. И си струва да поговорите за него.

Тялото ви преведе през лечението: сега го подкрепете

Промените в теглото по време на и след лечение на рак се срещат при почти всички и имат реални медицински обяснения. Те не са отражение на характера, дисциплината или стойността ви като човек. Тялото ви направи нещо изключително. То ви преведе през лечението. Сега се нуждае от търпение и подкрепа, а не от наказание.

Запомнете три неща от тази статия: Първо, говорете с лекуващия си екип за всяка значителна промяна в теглото. Те могат да помогнат по начини, за които може би не подозирате. Второ, съсредоточете се върху пълноценното хранене и постепенното, редовно движение, а не върху ограниченията или прекомерните тренировки. Трето, проявявайте към себе си същото търпение, което бихте проявили към приятел, преминаващ през същото.

Възстановяването е процес, а не финална линия. Вече доказахте, че можете да преодолявате трудности. Това е просто следващата глава и не е нужно да преминавате през нея сами.

Източници

[1] van den Berg, M. M. G. A., Winkels, R. M., de Kruif, J. Th. C. M., van Laarhoven, H. W. M., Visser, M., de Vries, J. H. M., de Vries, Y. C., & Kampman, E. (2017). Промяна в теглото по време на химиотерапия при пациентки с рак на гърдата: метаанализ. BMC Cancer, 17(1), 259. https://doi.org/10.1186/s12885-017-3242-4

[2] Mendez, V., Diedrichsen Marstrand, S., Nielsen, A., Lund-Jacobsen, T., Kistorp, C., Schwarz, P., & Buch-Larsen, K. (2025). Промени в телесния състав при жени с ранен рак на гърдата след адювантно лечение: систематичен преглед. Acta Oncologica, 64, 1640-1647. https://doi.org/10.2340/1651-226X.2025.44707

[3] Cancer Research UK. (без дата). Стероиди (дексаметазон, преднизолон, метилпреднизолон). https://www.cancerresearchuk.org/about-cancer/treatment/drugs/steroids

[4] Abreu, M. (2024). Изясняване на енергоразхода и телесния състав при онкологични пациенти по време на и след първоначалното лечение [Докторска дисертация, Университет Антверпен]. https://doi.org/10.63028/10067/2067610151162165141

[5] Gordon, A. M., Hurwitz, S., Shapiro, C. L., & Leboff, M. S. (2011). Преждевременна яйчникова недостатъчност и промени в телесния състав при адювантна химиотерапия за рак на гърдата. Menopause, 18(11), 1244-1248. https://doi.org/10.1097/gme.0b013e31821b849b

[6] Umlauff, L., Weber, M., Freitag, N., Hackett, D. A., Bloch, W., & Schumann, M. (2022). Диетични интервенции за подобряване на телесния състав при мъже, лекувани с андроген-депривационна терапия за рак на простатата. Prostate Cancer and Prostatic Diseases, 25, 149-158. https://doi.org/10.1038/s41391-021-00411-7

[7] Gortan Cappellari, G., Brasacchio, C., Laudisio, D., и сътр. (2022). Саркопенично затлъстяване: какво е значението му в онкологията? Nutrition, 98, 111624. https://doi.org/10.1016/j.nut.2022.111624

[8] Arends, J., Bachmann, P., Baracos, V., и сътр. (2017). Насоки на ESPEN за храненето при онкологични пациенти. Clinical Nutrition, 36(1), 11-48. https://doi.org/10.1016/j.clnu.2016.07.015

[9] Puklin, L. S., Li, F., Cartmel, B., и сътр. (2023). Динамика на теглото след поставяне на диагнозата и смъртност сред жени с рак на гърдата. npj Breast Cancer, 9, 98. https://doi.org/10.1038/s41523-023-00603-5

[10] Hurtado de Mendoza, M. B., и сътр. (2024). Наддаването на тегло с 10% или повече е често срещано сред преживелите рак на гърдата. Както е съобщено в ASCO Post, юни 2024 г. https://ascopost.com/news/june-2024/many-breast-cancer-survivors-may-experience-excess-weight-gain

[11] Stott, D. J. (2021). Непреднамерена загуба на тегло при възрастни хора. American Family Physician, 104(1), 34-40. https://www.aafp.org/pubs/afp/issues/2021/0700/p34.pdf

[12] Fearon, K., Strasser, F., Anker, S. D., и сътр. (2011). Определение и класификация на раковата кахексия: международен консенсус. The Lancet Oncology, 12(5), 489-495. https://doi.org/10.1016/S1470-2045(10)70218-7

[13] Bachmann, J., Ketterer, K., Marsch, C., и сътр. (2009). Кахексия, свързана с рак на панкреаса: влияние върху метаболизма и връзка със загубата на тегло и белодробната функция. BMC Cancer, 9, 255. https://doi.org/10.1186/1471-2407-9-255

[14] Muscaritoli, M., Arends, J., Bachmann, P., и сътр. (2021). Практическо ръководство на ESPEN: клинично хранене в онкологията. Clinical Nutrition, 40(5), 2898-2913. https://doi.org/10.1016/j.clnu.2021.02.005

[15] Campbell, K. L., Winters-Stone, K. M., Wiskemann, J., и сътр. (2019). Насоки за физически упражнения при преживели рак: консенсусно становище от международна мултидисциплинарна кръгла маса. Medicine and Science in Sports and Exercise, 51(11), 2375-2390. https://doi.org/10.1249/MSS.0000000000002116

[16] Coletta, A. M., Marquez, G., Thomas, P., и сътр. (2019). Клинични фактори, свързани със спазването на насоките за аеробна физическа активност и упражнения със съпротивление сред пациенти в програми за превенция на рака и преживели рак. PLOS ONE, 14(8), e0220814. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0220814

[17] Национален институт за високи постижения в здравеопазването и грижите. (2014). Затлъстяване: установяване, оценка и поведение (Клинично ръководство CG189). https://www.nice.org.uk/guidance/cg189

[18] Tenti, S., Correale, P., Cheleschi, S., Fioravanti, A., & Pirtoli, L. (2020). Мускулно-скелетни нарушения, предизвикани от ароматазни инхибитори: съвременни познания за клиничните и молекулярните аспекти. International Journal of Molecular Sciences, 21(16), 5625. https://doi.org/10.3390/ijms21165625

[19] Daniele, A., Guarini, A., De Summa, S., и сътр. (2021). Промяната в телесния състав, нездравословният начин на живот и лечението със стероиди като предиктори на метаболитния риск при преживели неходжкинов лимфом. Journal of Personalized Medicine, 11(3), 215. https://doi.org/10.3390/jpm11030215

[20] Lee, D.-W., Cho, S., Shin, A., Han, S.-W., и сътр. (2020). Индекс на телесната маса и промяна в телесното тегло по време на адювантна химиотерапия при пациенти с рак на дебелото черво: резултати от проучването AVANT. Scientific Reports, 10, 19467. https://doi.org/10.1038/s41598-020-76643-9

[21] Ligibel, J. A., Bohlke, K., May, A. M., и сътр. (2022). Физически упражнения, хранене и контрол на теглото по време на лечение на рак: ръководство на ASCO. Journal of Clinical Oncology, 40(22), 2491-2507. https://doi.org/10.1200/JCO.22.00687