Принципи на равнопоставеност, многообразие и приобщаване в онкологичните грижи

Въведение

В хода на изследванията, проведени от Youth Cancer Europe, станаха очевидни неравенствата в научните изследвания и здравеопазването. Необходимостта от допълнителни знания и разбиране относно равенството, многообразието и приобщаването сред здравните специалисти беше обща тема сред участниците в проучванията, като много от тях подчертаха нуждата от повече знания за персонализиране на грижите според потребности, свързани с възраст, етническа принадлежност, сексуална ориентация, полова идентичност, религия, националност, език и социално-икономически статус. Засилването на обсъжданията за това как психичното здраве и грижите, свързани с фертилността, са тясно свързани с грижите за млади хора с рак, също беше важна тема. Беше подчертано също, че подходите към научните изследвания трябва да бъдат по-приобщаващи, за да се разшири базата от знания относно въздействието на лечението на рака върху групите в малцинствено положение, особено по отношение на пола и етническата принадлежност.

Тази работна тетрадка е създадена, за да подпомогне обучението, което ще получите по време на вашите обучителни сесии, и да ви предостави допълнителна информация и подкрепа. Това ще ви позволи да интегрирате различни инструменти и техники в подхода си към здравеопазването, научните изследвания и застъпничеството за правата на пациентите, за да подобрите в крайна сметка качеството на грижите за младите хора с рак.

Културна осъзнатост и компетентност

Културата е централно понятие в социологията и антропологията.

Основополагащото разбиране започва да се развива през 19-и век чрез работата на ключови теоретици на модерната социална наука, като германските философи Карл Маркс и Макс Вебер, както и френския социолог Емил Дюркем. По-специално Дюркем въвежда идеята за „колективно съзнание“, която определя като:

„Съвкупността от вярвания и чувства, общи за средностатистическите членове на едно и също общество“. [1]

По-скоро в наши дни, въз основа на опита си като ръководител на изследванията на персонала в IBM, нидерландският социален психолог Geert Hofstede определя културата като:

„Колективното програмиране на ума, което отличава членовете на една група или категория хора от други“. [2]

С развитието на анализа на културата през 20-и век, области на изследване като културологията и културната социология се утвърждават, разширявайки знанията и разбирането за това как културите се развиват във връзка със системите на власт, социалните явления и съвременните процеси като глобализацията.

Културата е нюансирано понятие. Тя включва история, храна, музика, танц и други сценични изкуства, архитектура, националност, език и стилове на общуване, облекло и норми на обличане, вяра и убеждения, ритуали, фестивали и празници, ценности, морал, нагласи, правила и поведения, традиции, семейство и взаимоотношения, обичаи и практики, дисциплина, очаквания и т.н. Културите са сложни и надхвърлят религията, националността и фолклора, които се наблюдават от външни хора.

През 1976 г. американският антрополог и изследовател на междукултурните различия Edward Twitchell Hall Jr [3] разработва Модела на айсберга на културата. Той предполага, че ако си представим културата като айсберг, само 10% от нея се състоят от явни, осезаеми и видими елементи „над водата“. За да разберем напълно една култура, е необходимо да навлезем по-надълбоко. Елементите „под водата“ се отнасят до неявни културни явления като стилове и правила на общуване или представи за справедливост и несправедливост. Разбирането на по-малко очевидните и външно видими аспекти на една култура изисква време и усилия.

Понятието култура е свързано с идентичността, тъй като културната идентичност предоставя много важен елемент от нашето усещане за себе си и принадлежност. Въпреки това идентичността е динамична и интерсекционална, при което множество и припокриващи се елементи на самоидентификацията ни определят като личности, влияят върху преживяванията ни и могат да променят значимостта си в хода на живота ни. Тези пресичащи се преживявания могат да ни приближават или отдалечават от позиции на власт и привилегия в различни моменти от живота ни.

Важно е също да се признае, че никой никога не принадлежи само към една култура. Културата е многопластова и може да предлага на хората алтернативни или допълнителни форми на идентификация и принадлежност. Помислете за различните поколения (напр. Милениали, Поколение Z и др.), за почитателите на определен вид музика (напр. метъл, рап, готик и др.) и за понятия като поп култура, куиър култура, черна култура и, разбира се, организационна култура. Хората могат едновременно да възприемат различни аспекти на различни култури в зависимост от контекста, възпитанието, влиянията, личните предпочитания и т.н.

„Културата крие повече, отколкото разкрива, и колкото и странно да е, това, което крие, тя крие най-успешно от собствените си участници“. [4]

Ключовото послание на този цитат от Edward T Hall е идеята, че осъзнатостта започва с опознаването на самите нас, а не с научаването за другите. За да разберем различните култури, първо трябва да постигнем по-задълбочено разбиране за собствената си култура и за позициите, които определят начина, по който пречупваме света около нас.

„Културната осъзнатост на даден човек е неговото разбиране за различията между самия него и хората от други държави или с друг произход, особено различията в нагласите и ценностите“.

Това определение от речника Collins обединява понятията култура и себеосъзнатост. Себеосъзнатостта е основополагаща отправна точка, тъй като без разбиране на собствените ни ценностни системи и перспективи не можем напълно да оценим гледните точки на другите хора. Себеосъзнатостта е свързана и с размисъл върху собствените ни пристрастия, както и с предварителните представи, допускания и очаквания, които могат да формират част от стереотипните и изкривени идеи, които имаме за други групи и култури.

Културната пристрастност се определя като тълкуване на информация и ситуации въз основа на параметрите и стандартите на собствената култура. В свят, който е по-взаимосвързан от всякога, културната пристрастност е широко разпространена в ежедневието, включително в бизнеса и на работните места, в здравеопазването, образованието, междуличностните отношения и др. Културната пристрастност може да доведе до по-благоприятни или по-неблагоприятни преценки, отколкото можем да докажем или оправдаем. Обикновено тя възниква, когато съдим и правим предположения за културните норми на другите, за това какво е прието и неприето в поведението, за жестовете с ръце, езика на тялото и т.н., както и за нагласите и поведението, свързани със семейството, възрастта, любовта, задълженията и отговорностите, работата, болестта, смъртта и др.

Важно е да се оцени, че съчетаването на самоанализ и познание за другите е мощно упражнение, което може да ни научи много за самите нас и за останалата част от света.

Признаване на собствената ни привилегия

Привилегията е обществено предимство или право, формирано с течение на времето поради исторически неравенства. Привилегията е свързана с властта, която облагодетелства хората от привилегировани групи и им дава по-голямо признание и влияние в различни среди, включително на работното място и в здравеопазването.

Бялата привилегия [5] е един пример за привилегия, която се преживява от белите хора в по-голямата част от западното полукълбо в ущърб на групите, които не се идентифицират като бели. Обикновено колкото повече привилегии имате, толкова повече власт имате. Поради системните неравенства, съществували продължително време в целия свят, не можете да контролирате степента на привилегия, която имате. Можете обаче да я използвате по най-добрия начин, за да подкрепяте хората в неравностойно положение.

Важно е да се оцени, че културната осъзнатост е свързана с отчитането на различните видове пристрастия, които действат в ума ви, както и с разпознаването на различните форми на привилегия в живота ви. Когато развивате своята културна смиреност, може да поискате да си зададете въпроси, които поставят под съмнение начина, по който признавате и определяте кои сте, и как това влияе върху по-широкото ви разбиране за другите.

Дейност 1 – Разглеждане на въздействието на привилегията и пристрастията

Отделете малко време и обмислете отговорите на въпросите по-долу. Биха ли се променили отговорите ви, ако бяхте от различен пол, етническа принадлежност, националност, социално-икономически статус и т.н.?

Хората с власт и влияние във вашия живот изглеждат ли и звучат ли като вас (напр. вашият началник, вашият наемодател, вашите политически лидери)?
Смята ли се някоя част от вашата идентичност за „нормата“, като по този начин ви дава незаслужена привилегия и предимство пред другите?
Има ли аспекти на вашата идентичност или култура, които са стигматизирани, стереотипизирани или прекомерно опростени и поляризирани? Защо, как и от кого?
Изпитват ли хората недоумение или изненада от вашата роля в организацията поради определени предположения?
Има ли аспекти на физическата ви форма или външния ви вид, които се смятат за повече или по-малко харесвани и желани от други?
Трябва ли да мислите за личната си безопасност, преди да показвате обич към партньора си или семейството си на публично място?
Можете ли лесно да получите достъп до подкрепата и здравните услуги, от които се нуждаете, без да се тревожите за финансовото въздействие?
Можете ли да носите дрехите, които избирате, без страх от реакциите или поведението на другите?

Историята, икономиката и геополитиката придават дълбочина и сложност на културната осъзнатост, тъй като подхранват вътрешно усвоените начини, по които категоризираме света. Колониалната история, миналите и скорошните войни, миграцията, глобализацията, международните отношения и възходът на масмедиите и социалните мрежи са допринесли за оформянето на света, в който живеем, и влияят върху начина, по който възприемаме хората от други култури и се отнасяме към тях. Това включва пристрастия, погрешни представяния, погрешни схващания и очаквания, които оказват влияние върху начина, по който могат да бъдат възприемани групи от определени географски региони и култури.

Социални и здравни неравенства

Неравенствата в здравеопазването и в по-широкото общество са значим фактор, който допринася за качеството на грижите, които пациентът получава по време на своето преминаване през здравната система. Този раздел ще представи част от информацията за неравенствата в Европа. Това не е изчерпателен списък, а само обобщение, което да ви помогне да определите области, за които бихте искали да научите повече.

Правни неравенства

Правната защита за различните групи се различава значително в Европа. Картата по-долу показва класирането по Rainbow Map and Index за 49 европейски държави според съответните им правни и политически практики за LGBTI хората, в диапазон от 0-100%. За да създаде нашето класиране на държавите, ILGA-Europe анализира законите и политиките в 49 държави, използвайки 74 критерия, разделени в седем тематични категории: равенство и недискриминация; семейство; престъпления от омраза и реч на омразата; правно признаване на пола; телесна неприкосновеност на интерсекс хората; пространство за гражданското общество; и убежище. Държавите с по-високи резултати (зелено) имат по-ниски нива на неравенства за LGBTQ+ хората, а държавите с по-ниски резултати (червено) са страни, в които има повече бариери или неравенства.

За осма поредна година Малта продължава да заема първото място на Rainbow Europe Map с резултат 89%. С 76 точки Белгия вече заема второто място с увеличение от четири точки поради включването на половата идентичност и половите характеристики като утежняващи фактори в наказателния кодекс на страната. Дания заема третото място с резултат 76 и увеличение от две точки благодарение на новия си план за действие за равенство, който включва конкретни мерки относно сексуалната ориентация и половата идентичност, но не включва проекти, свързани с половите характеристики.

Rainbow Map 2023 – отразяващ правната и политическата ситуация с правата на човека за лесбийки, гей, бисексуални, транс и интерсекс (LGBTI) хората в Европа

Резултати по държави (100% = зачитане на правата на човека, пълно равенство; 0% = тежки нарушения на правата на човека, дискриминация):

Малта 89
Белгия / Дания 76
Испания 74
Исландия 71
Финландия 70
Люксембург / Швеция 68
Норвегия 67
Франция 63
Португалия 62
Черна гора 61
Гърция 57
Нидерландия 56
Германия 55
Ирландия 54
Обединено кралство 53
Хърватия / Австрия 49
Швейцария 47
Словения 46
Босна и Херцеговина 40
Молдова 39
Андора 37
Естония 36
Сърбия / Косово / Албания 35
Кипър 31
Словакия / Унгария 30
Северна Македония 29
Чехия 26
Италия / Грузия 25
Литва 24
Латвия 22
Лихтенщайн / Украйна / България 20
Румъния 18
Полша 15
Сан Марино 14
Монако 13
Беларус 12
Русия / Армения 9
Турция 4
Азербайджан 2

Как изчислихме тези резултати? Разгледайте www.rainbow-europe.org

Разбивки по държави в Rainbow Index 2024: Белгия и Русия

Референтни стойности: Европа 42.06%; Европейски съюз 50.62%.

Category	2024 – Belgium – 3rd position (78.47%)	2024 – Russia – 48th position (2.00%)
Равенство и недискриминация	18/25	0/25
Семейство	10/11	1/11
Престъпления от омраза и реч на омразата	5/8	0/8
Правно признаване на пола	11/15	0/15
Пространство за гражданското общество	6/6	0/6
Убежище	5/6	0/6
Телесна неприкосновеност на интерсекс хората	0/4	0/4

Трите държави в другия край на скалата Rainbow Europe са Азербайджан (2%), Турция (4%) и Армения (9%), точно както през последните три години. Сред тях само Армения увеличи индекса си с една точка след отмяната на забраната за кръводаряване от мъже, които правят секс с мъже. Испания, Исландия, Финландия, Молдова, Швейцария и Хърватия са държавите с най-голям скок в резултатите. Испания въведе всеобхватен закон, който урежда правното признаване на пола (LGR) въз основа на самоопределяне, забрани гениталните осакатявания при интерсекс непълнолетни, забрани т.нар. „конверсионни“ практики и обяви за незаконна дискриминацията въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност и полови характеристики. Исландия прие план за действие за равенство, включи половата идентичност и половите характеристики в своя закон за равенството и добави защита на половите характеристики в наказателния кодекс. Молдова също измени закона си за равенството и наказателния си кодекс, за да включи сексуалната ориентация и половата идентичност. Финландия прие своя Закон за транс хората, който урежда LGR въз основа на самоопределяне. В Швейцария влезе в сила законодателството за равенство в брака, което също даде право на съвместно осиновяване и медицински асистирана инсеминация за еднополови двойки. В Хърватия еднополовите двойки вече могат да кандидатстват за съвместно осиновяване и осиновяване от втори родител след съдебно решение.

За допълнителна информация относно ILGA-Europe и за да разгледате техните индивидуални разбивки по държави, посетете: www.rainbowmap.ilga-europe.org

Социални неравенства

Рамката на ЕС за мониторинг на многомерните неравенства е интерактивен инструмент за наблюдение, картографиране, проследяване и сравняване на неравенствата в ЕС. Инструментът е разработен като част от изследователски проект с проучвателен характер за създаване на структурирана рамка от индикатори за наблюдение и анализ на неравенствата в ЕС. Рамката обхваща 10 ключови житейски области — от знания, здраве и материално благосъстояние до култура и условия на околната среда. Всяка от тях може да бъде разгледана по-подробно и картографирана в рамките на ЕС, за да се сравняват тенденциите и резултатите между държавите. Картата по-долу показва процента от населението, което смята, че тяхната държава не е място, където жените се третират с уважение и достойнство. Държавите в по-тъмно синьо са тези, в които по-голям процент от населението смята, че жените не се третират с достойнство и уважение; през 2023 г. Румъния и Португалия са държавите, в които най-висок процент от населението е смятал, че жените не се третират с уважение и достойнство.

Процент от населението, което смята, че жените не се третират с уважение и достойнство в тази държава

Карта на държавите членки на ЕС (Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания), оцветена в пет диапазона от 0.05 до 0.28; най-тъмното оцветяване обхваща Румъния, Португалия, Италия, Гърция, Хърватия и Швеция.

Тази втора карта подчертава възприятията на населението относно безопасността и качеството на живот за имигрантските общности. През 2023 г. Хърватия и Унгария са държавите, в които най-голям процент от населението е посочил, че тяхната държава не е добро място за живот за имигрантските общности.

Процент от населението, което смята, че районът, в който живее, не е добро място за живот за имигранти

Карта на държавите членки на ЕС, оцветена в шест диапазона от 0.07 до 0.68; най-тъмното оцветяване обхваща Хърватия, Унгария, Словакия, България, Гърция, Чехия и Полша, а най-светлото оцветяване е в Португалия, Ирландия, Швеция и Финландия.

За да разгледате по-подробно картите на неравенствата и профилите по държави в Рамката на ЕС за мониторинг на многомерните неравенства, посетете: Home | EU Multidimensional Inequality Monitoring Framework (europa.eu)

Здравни неравенства

Европейският регистър за неравенствата при рака е водеща инициатива в рамките на Европейския план за борба с рака. Той предоставя надеждни и достоверни данни за превенцията и грижите при рак, за да се идентифицират тенденции, различия и неравенства между държавите членки и регионите. Картата по-долу представя процента на наличните във всяка държава лекарства, използвани при педиатрични пациенти с рак на възраст от 0 до 18 години, от общо 68-те лекарства, определени като съществени в проучването на Vassal et al., 2021 [6]. Цветовият нюанс е свързан с класирането на данните според диапазона на данните за всеки индикатор в пет категории. Държавите, оцветени с най-светлия нюанс, са сред 20% от държавите с най-добри резултати по отношение на процента лекарства, използвани при педиатрични пациенти с рак, в контекста на неравенствата при рака. Сивият цвят показва, че данните за съответната държава не са налични.

Процент налични съществени лекарства за детски онкологични заболявания по държави

По-светъл нюанс показва по-добро представяне. Диапазони: 44.1 до 58.8; 58.9 до 75.8 (EU27: 75.8); 75.9 до 82.4; 82.5 до 88.2; 88.3 до 97.1; данните не са налични. Люксембург: N/A; Малта: 77.9.

Европейският регистър за неравенствата при рака също така позволява разглеждане по държави, за да се постигне по-задълбочено разбиране на свързаните с рака здравни неравенства във вашия регион. За да разгледате повече, посетете: European Cancer Inequalities Registry (ECIR) | ECIR – European Cancer Inequalities Registry (europa.eu)

Приобщаваща и достъпна комуникация

Приобщаващата комуникация означава споделяне на информация по начини, които всеки може лесно да разбере и до които може да има достъп, и е важна, за да се гарантира, че повече хора могат да получават, осмислят и разбират подходящата информация, свързана с тяхната грижа. Приобщаващата комуникация обхваща всички форми на общуване, включително: вербална комуникация, невербална комуникация, писмена комуникация и обозначения/информация. Достъпната информация е механизъм за осигуряване на приобщаваща комуникация. Например, при общуване с млади пациенти следва да се обърне специално внимание на използвания език и нивото на подробност, за да се гарантира, че цялата информация е предоставена по начин, който те могат да разберат. Алтернативно, достъпната комуникация може да включва субтитри към видео съдържание за хора, които може да нямат достъп до високоговорители/слушалки на компютър и/или за лица с увреден слух. Макар че често мислим за увреждането, когато разглеждаме достъпността, приобщаващата и достъпна комуникация е от полза за всички и намалява риска от недоразумения, които могат да бъдат много вредни в здравна среда.

Начинът, по който хората общуват в различните култури, е обширна и сложна тема, а говоримият език е един от най-интересните и осезаеми аспекти на междукултурната комуникация. Изследванията и опитът в тази област помогнаха за разработването на спектър, който поставя директния и индиректния стил на комуникация в двата му края. Различните хора могат да се намират навсякъде по този континуум в зависимост от културата (както и от личностните характеристики).

Директна	Индиректна
Формулировката е недвусмислена.	Не е необходимо всичко да се изразява с думи.
Задачата е ясна.	Поддържа се груповата хармония.
Честността се цени.	Дипломатичността се цени.

Културите с индиректна комуникация вероятно разчитат на неизказани елементи на общуването, като езика на тялото, за да избегнат открита конфронтация и публично оспорване. В няколко азиатски държави, особено тези, повлияни от конфуцианството и будизма, като Китай и Япония, защитата на груповата хармония е много важна. Тук преобладава индиректната комуникация: тя помага да се съхрани стабилността и дава на хората усещане за смисъл, цел и свързаност. Индиректната комуникация има тенденция да корелира с формалностите, които от своя страна укрепват йерархията, структурата и усещането за място и съхраняване за всички, като отново насочват към идеята за групова хармония. В културите с индиректна комуникация обикновено съществува много по-строго усещане за това какво може и какво не може да се каже, както и как и на кого.

Обратно, в държави като Финландия и Нидерландия директната комуникация е предпочитана за ориентиране във взаимоотношенията чрез яснота. Хората са склонни да бъдат по-малко фокусирани върху стабилността и по-склонни към предизвикателства и промени. Тези култури обикновено отдават по-малко значение на формалностите, които се възприемат като свързани със статус или йерархия. Те са склонни да бъдат егалитарни култури и общества и ценят свободите и правата на индивидите да изразяват себе си.

В зависимост от това как различните стилове на комуникация се позиционират по спектъра, хората от определени култури може да възприемат колегите си като твърде директни или неособено съобразителни, или като твърде неясни и резервирани. Важно е да се оцени фактът, че повечето култури се намират някъде по средата на този континуум. Например британците могат да бъдат директни, но често оформят и формулират посланията си по начини, които могат да изглеждат по-малко конфронтационни и по-учтиви и дипломатични. В британската култура обикновено присъстват елементи както на директна, така и на индиректна комуникация.

Начинът, по който една култура комуникира, дава ценна представа за начина, по който мислят нейните хора, а оттам и как работят и водят бизнес. През повечето време комуникацията надхвърля изговорените думи и посланията се предават чрез гласа, езика на тялото и други сигнали.

Основни съвети за повишаване на достъпността и приобщаването във вашата комуникация

Бъдете автентични. Изкуството да бъдете приобщаващ комуникатор е свързано с това да бъдете автентични, искрени и честни. Обикновено е очевидно, когато човек е „неискрен“ или не казва истината. Несъзнателните предразсъдъци също могат да играят роля в начина, по който хората общуват с другите, и как това може да доведе до включване или изключване. Езикът на тялото може да допринесе за усещането ни, че сме включени или изключени. Помислете за собствения си език на тялото в определени моменти от деня (особено когато сте заети), как това може да повлияе на другите и как бихте могли по-активно да бъдете приобщаващи.

Признавайте грешките си. Способността да се покаже уязвимост в здравна среда често е много трудна за много хора, но за да бъдете по-приобщаващи в комуникацията си, когато е допусната честна грешка или нещо е направено неправилно/некачествено, не се опитвайте да го скриете. Никой не е експерт във всичко и не всеки има всички отговори. Хората са по-склонни да реагират подкрепящо и положително, когато признаем грешките си, вместо да се опитваме да ги крием или прикриваме, а после те да бъдат разкрити. Същото може да се приложи, когато има липса на разбиране относно дадена ситуация или сценарий. Да поискате яснота или допълнително обяснение не е слабост или липса на увереност, а сила. Като попитате „Извинете, не разбирам това – можете ли да ми кажете какво означава?“, показвате готовност да учите и да придобиете яснота относно ситуацията. Това е особено важно във връзка с приобщаването и многообразието. Съществуват толкова много характеристики и различни житейски преживявания, че е много вероятно да се случват грешки и ние да не знаем всичко. Светът, езикът и терминологията постоянно се променят, затова винаги се стремете да запазите отворено мислене, бъдете готови да приемете корекция и задавайте въпроси, за да постигнете яснота и да се учите от грешките.

Бъдете самоосъзнати. Често може да има моменти като „това не прозвуча съвсем правилно“ или „това не беше възприето по начина, по който беше замислено“. Намерението зад действията не оправдава въздействието, ако някой се почувства изключен. Най-добрият отговор е да осъзнаете грешката, да се извините за причиненото въздействие и да направите всичко възможно да поправите ситуацията и да не накарате човека да се почувства изключен отново в бъдеще.

Бъдете гъвкави. Някои хора реагират най-добре на истории, други — на факти и доказателства. Помислете как можете да бъдете гъвкави в стиловете си на комуникация, така че те най-добре да отговарят на нуждите на аудиторията, а не на собствените ви предпочитания. Например, някой във вашия екип може да работи най-добре, когато получава много ясни и директни инструкции, тъй като е много методичен и може да не се справя добре с неясни концепции, докато други може да предпочитат свободата да бъдат креативни и да предлагат решения. Помислете как да отговорите на нуждите на различните хора в екипа. Това е също толкова релевантно и при работа с млади хора: някои млади хора може да искат цялата информация наведнъж, за да могат да направят информиран избор, а други може да предпочитат информацията да бъде записана, за да имат време да я обмислят. Провеждането на открити разговори с младите хора за това как искат да им предоставяте информация през цялото им лечение може да помогне за осигуряване на ефективна комуникация.

Помислете за техните нужди. Често можем да заседнем в един и същ модел на комуникация. Споделянето на подробностите за дадена диагноза понякога може да се усеща като познат сценарий, което означава, че забравяме, че може да е петият път, в който сме изрекли тези думи през деня, но може да е първият път, в който вашият пациент ги чува. Отделете време, за да оцените положителното въздействие на емпатията тук. Отделете време и да помислите как можете да направите разговора по-лесен. Нуждаят ли се от информация на друг език? Биха ли имали полза от изображения или схема, за да разберат дадена операция? Изображенията често могат да помогнат за обясняване на трудни концепции на младите хора и могат да служат като подкрепа за разговорите с хора с нужди от подкрепа в социалната комуникация.

Също така е важно да помните, че не е необходимо да имате всички отговори. Ако не сте сигурни какво би помогнало на човека, с когото общувате, помислете дали да не го попитате и вижте как бихте могли да отговорите на неговите нужди. Насърчаването на търпение и създаването на подкрепяща атмосфера са наистина ценни тук.

Натиснете пауза. Ако възникне недоразумение, спрете и преоценете ситуацията. Повечето хора функционират в режим на бързо мислене през по-голямата част от времето, особено когато са заети, под стрес или под натиск от времето. Осигуряването на време за мислене и размисъл може да помогне да се гарантира, че се учите от взаимодействията си с колеги, пациенти и семейства, за да постигате непрекъснато подобрение в уменията си за приобщаване.

Дейност 2: Паспорт за приобщаване

Важно е, когато водим разговори, да можем точно да оценим и разберем нуждите на някого. Следните насоки могат да ви помогнат да структурирате разговора си, когато говорите с пациенти, колеги или всеки друг, който може да се нуждае от вашата подкрепа. Записването на тези отговори и гарантирането, че информацията се предава нататък (с разрешение), спестява на човека необходимостта да се повтаря всеки път, когато се придвижва в рамките на организацията.

Разкажете ми за нещата, които влияят на вашето ежедневие. Какво има най-голямо въздействие върху вас?
Какви адаптации мога да направя, за да ви помогна да се включите максимално в своя опит/роля?
Вие знаете най-добре какво работи за вас, така че, моля, споделете идеи как мога да променя подхода си, за да отговоря на вашите нужди?
Разбираме, че когато нещо се случва на или с хора, за които ни е грижа, това може да повлияе на нашите преживявания. Моля, споделете всички подробности, които ви е удобно да споделите, за да ни позволите по-добре да разберем хората около вас.
Бихте ли желали повече информация за подкрепа за здраве и благополучие?
Какъв е предпочитаният от вас стил на комуникация? Напр. лице в лице, телефонни разговори, имейли, текстови съобщения
Има ли конкретен начин, по който предпочитате да получавате нова информация? Напр. лично, писмен доклад, точки
Колко често бихте искали да бъдете информирани, когато има промени? И как?
Има ли нещо друго, което би било полезно да знам, за да се гарантира, че ще имате възможно най-доброто преживяване?

Активно противопоставяне на дискриминацията

Терминът „наблюдател“ често се използва като неутрален термин за описание на човек, който е свидетел на често неприятна ситуация, която може да включва тормоз, преследване и дискриминация. Този раздел ще ви помогне да разберете разликата между пасивния и активния съюзник, значението на преминаването от пасивен към активен съюзник, както и основни съвети как да станете активен съюзник и да създадете наистина приобщаваща среда.

Активният наблюдател е човек, който се намесва, за да се противопостави на дискриминационно поведение. Пасивният наблюдател може да бъде човек, който вярва, че трябва да се постъпва правилно, но не се противопоставя на онези, които постъпват неправилно. Да бъдеш активен наблюдател често изисква много кураж, но най-важното е, че винаги се предприема действие.

Ефектът на наблюдателя е, когато е по-малко вероятно даден човек да предложи помощ на някого в нужда, когато присъстват и други хора. Хората може да се чувстват неудобно или да не желаят да помогнат по различни причини, които могат да включват:

Социално влияние / идентичност – мисълта, че ако никой друг не прави нищо, жертвата може да няма нужда от помощ, да не иска помощ или да не я заслужава / да не принадлежи.
Инхибиране от аудиторията – страх от неудобство и открояване, ако сте първият, който реагира. Човек може да не иска да предизвика сцена или да се откроява.
Страх от негативни последици – усещане за риск от ответни действия или чувство, че не е безопасно да се действа.
Размиване на отговорността – убеждението, че някой друг ще се справи със ситуацията.
Неправилни предположения – понякога хората погрешно вярват, че другите в преобладаваща степен споделят мнение, различно от тяхното

Когато хората не се изказват, когато видят проблемно поведение, те приемат, че има консенсус, че това поведение е обичайно и/или приемливо. Затова тези, които са част от мнозинството, носят отговорност да се противопоставят на негативните действия и поведения чрез здравословно, позитивно поведение, за да не се възприема проблемното поведение като приемливо.

Активните наблюдатели могат да:

Забележат събитието – те стават свидетели на ситуация и на проявеното негативно поведение.
Го интерпретират като проблем – не приемат, че проблемът вече е разрешен, нито подценяват значимостта му.
Поемат отговорност да се справят с него – проявяват емпатия към жертвата и разбират, че да не се намесят означава косвено да бъдат съучастници.
Притежават необходимите умения, за да действат – имат куража и увереността в способността си да се намесят.

Преминаването от пасивен към активен наблюдател може да отнеме време, кураж, знания, както и специфично обучение по теми като смели разговори и психологическа безопасност. По-долу са представени някои основни съвети, които да ви помогнат да преминете от пасивен към активен наблюдател.

Стоп/Пауза – Отделете време, за да оцените ситуацията и да помислите за най-подходящия начин на действие. Да бъдете активен наблюдател не означава да се излагате на опасност. Това означава да оцените ситуацията и да изберете разумен начин на действие, за да защитите всички замесени.

Разпознавайте потенциални ситуации – Бъдете наясно с обстановката и разпознавайте кога дадена ситуация може да ескалира и да доведе до вреда. Това може да включва ситуации, в които някой е тормозен, малтретиран или заплашван. Ако не е възможно да действате в момента, свържете се със засегнатия човек след това и предложете продължаваща подкрепа и следваща стъпка за действие.

Постигане на промяна – Ако е физически/психологически безопасно да го направите, твърдо оспорете поведението чрез езика на тялото, изражението на лицето и/или думите, като през цялото време съобразявате безопасността на всички в ситуацията. Може да е добра идея да „поканите“ извършителя в разговор и да започнете обсъждане защо поведението е било неуместно, вместо да „изобличавате“ действията, което може да предизвика конфликт.

Разсейване – Това може да бъде по-непряк подход. Насочете вниманието към нещо друго, прекъснете извършителя и/или променете разговора. Това може да помогне на жертвата да се измъкне от опасната ситуация. Това е особено ефективно в случаи на микроагресии.

Водете си бележки – Когато сте свидетели на неприобщаващо поведение, си водете бележки за ситуацията или, в по-сериозни случаи, записвайте ситуацията с диктофон и/или видео на мобилен телефон, за да предоставите подкрепящи доказателства. Винаги питайте засегнатия човек какво би искал да се направи с документацията, преди да предприемете по-нататъшни действия.

Потвърдете преживяното – Ако човек сподели преживяна вреда, практикувайте активно слушане, като показвате емпатия, признавате преживяването му и предлагате подкрепа и ресурси.

Потърсете помощ – Тормозът и/или дискриминацията понякога изискват по-сериозна намеса. Ако това е очевидно, потърсете помощ от някой друг, докладвайте неприемливото поведение и ескалирайте проблемите чрез официални процедури и разговор с HR.

Предложете подкрепа – Това може да включва да проверите как е засегнатият човек, да предложите да го придружите до безопасно място или просто да го уведомите, че сте до него и сте готови да продължите да го подкрепяте и след ситуацията.

Допълнително образование и подкрепа – Потърсете обучителни програми и образователни ресурси, за да научите повече за това как да станете ефективен активен наблюдател. Също така потърсете механизми за подкрепа за самите вас след намеса. Разгледайте книги като The Bystander Effect на Catherine Sanderson или The Upstander: How to Change the World by Standing Up When Others Don’t на Rose Brock. Ако предпочитате да учите чрез гледане и слушане, може да разгледате документални филми като The Hunting Ground (2015) – документален филм, който разглежда епидемията от сексуални посегателства в университетските кампуси в Съединените щати и подчертава значението на активните наблюдатели за предотвратяването на тези инциденти и реакцията при тях, или The Kindness Diaries (2017) – документална поредица, проследяваща пътешествието на мъж, който обикаля света с мотоциклет, разчитайки единствено на добротата на непознати. Поредицата подчертава силата на индивидуалните актове на доброта и значението да бъдеш активен наблюдател в ежедневието.

Техники за противопоставяне на дискриминационен език и поведение

Съществуват няколко техники за противопоставяне на обиден език и ще трябва да изберете подхода, който работи най-добре за вас и конкретната ситуация. Помислете какъв резултат искате да постигнете: да поставите уверена граница около това какво е приемливо или да помогнете на някого да навлезе в пространство за учене, в което можете да го образовате?

Има малък процент хора, които са открито расистки / сексистки / хомофобски / трансфобски настроени и т.н., и няма да променят възгледите си. Целта при тази група е да има последствия за това, което са казали. Например, като кажете нещо ясно и уверено като „това, което току-що каза, е расистко и обидно. Моля, не го казвай повече в мое присъствие“. Ако продължат да използват дискриминационен и обиден език и отказват да признаят поведението си, тогава кажете: „Продължаваш да проявяваш расизъм, след като те помолих да не го правиш. Сега си тръгвам“, и се отдалечете. Това, което току-що направихте, е да им покажете ясни последствия от действията им. Ако всички в обществото правеха това последователно с хора, които са открито изпълнени с омраза, те щяха да научат, че 1) възгледите им не следва да се изразяват публично и, надяваме се, 2) защо това е така.

Много по-голямата група са хората, които казват или правят дискриминационни неща, използват обидни думи или термини, но не биха се възприели като дискриминационни. Всъщност, ако бъдат възприети като расисти, това вероятно би ги накарало да се засрамят, което означава, че стават защитни и устойчиви на промяна. Целта при тази група е да ги насочите към пространство, в което се чувстват способни да приемат, че грешат, и да поемат ангажимент да се променят. Често те не разбират защо това, което са казали, е дискриминационно.

Техника 1

Когато кажат нещо обидно, бихте могли да кажете „хей, тази дума/фраза вече не е ОК за използване, защото наистина наранява (XXX) хората“. Ключът е да го кажете по добър начин и да сте готови те да реагират.
Те може да кажат „о, добре, не осъзнавах това...“ или да станат защитни или раздразнени. Ако го направят, останете спокойни и съпричастни и го свържете с тях самите, например „ако някой ви нарече по начин, който не ви харесва, не бихте ли искали да можете да го помолите да спре да го прави?“
Опитайте се да ангажирате емпатията им. Обикновено най-добрият начин да направите това е да го свържете с техния опит. Затова подходът „какво би станало, ако ти беше в тази ситуация...“ е полезен, а ако ги познавате и можете да го свържете директно с личния им опит или семейството им, това може да бъде още по-въздействащо, например „как би се чувствал, ако трябваше да ни обясняваш като деца какво да правим, за да не бъдем застреляни от полицията?“ За съжаление, много хора не изпитват лесно състрадание към хора, които не познават, така че трябва да ги насочите към него през това, което е важно за тях.

Техника 2

Когато кажат нещо расистко (напр. 'Не мисля, че расата е извинение за бедността, всичко, което общността XX трябва да направи, е да се справя сама, както направихме ние'), бихте могли да попитате „о, така ли, защо мислиш така?“
Продължавайте да задавате спокойни, открити въпроси, за да навлезете малко по-надълбоко.
Това би трябвало да им помогне да осмислят собствените си мисловни процеси и също да видят, че повтарят обидни стереотипи, които не се основават на нищо, или поне да ги доведе до по-малко уверен начин на мислене, при който са отворени към други идеи.
След това бихте могли да кажете „Добре, но според това (надежден източник, който имате на телефона си, или статистика, която сте запомнили) общността XX печели с 20% по-малко от своите колеги YY на същата работа - това не изглежда справедливо, нали?“ Или „и към нас това беше несправедливо, и знам, че това беше болезнено за нас. Тогава не искаш ли на други хора да не им се налага да преминават през същата борба само за да оцелеят?“

Ако искате да научите повече, потърсете в интернет „техники за асертивна комуникация“ и „ненасилствена комуникация“ (известна също като NVC). Съществуват много различни техники, както и видеа с примери как това се прилага на практика.

Как трябва да реагирам, ако някой ми направи забележка?

Може да бъде неприятно да ви кажат, че това, което сте казали, е обидно, особено ако смятате, че намеренията ви не са били злонамерени. Въпреки това трябва да го преосмислите като възможност да научите и да се промените. Живеем в общество, в което расисткият, хомофобският, трансфобският, дискриминационният спрямо хората с увреждания, сексисткият и друг вид дискриминационен език, идеи и стереотипи могат да се възприемат като норма и може лесно да ги използвате, без да се замисляте. Ключът е да бъдете отворени към поставяне под въпрос на своите предположения, вярата си в тези стереотипи и към способността да промените поведението си. Ако ви направят забележка за използване на определена фраза или стереотип, най-добрият начин да реагирате е:

Направете пауза. Изслушайте какво казва другият човек.
Извинете се за това, което сте казали. Ако не сте сигурни какво е било обидното в казаното от вас, спокойно попитайте другия човек дали би могъл да ви обясни. Ако не може или не иска, си отбележете да го проучите по-късно.
Размислете върху ситуацията и след това променете поведението си.
Проучете темата по-широко, за да разширите разбирането си.

Значението на застъпничеството за младите хора и техните семейства

Изключително важно е пациентите да бъдат в центъра на грижите за тях. Особено когато е натоварено, понякога можем да забравим, че здравеопазването може да бъде плашещо и объркващо място за пациентите, а нашата задача е не само да ги подкрепим да оздравеят, ако това е възможно, но и да гарантираме, че преминават през процеса с възможно най-много подкрепа и успокоение.

Грижата, ориентирана към пациента, е подход, който включва пациентите в решенията относно собственото им здравеопазване и отдава първостепенно значение на тяхното достойнство, автономност и уважение. За разлика от това, грижата, ориентирана към лекаря, поставя мненията и решенията на здравния специалист над желанията и решенията на пациента. Уменията и подходите, свързани с ориентиран към пациента подход, при който емпатията, автономността и овластяването на пациента са в центъра, се свързват с по-високо качество на грижите и по-добри резултати [7].

Един от начините да сте сигурни, че поставяте младите си пациенти в центъра на собствените им грижи, е да им дадете увереност да задават въпроси и да ви казват, когато не разбират или имат нужда от повече информация. Можете да направите това чрез:

Просто слушайте – твърде често се фокусираме върху това пациентът да слуша нас, но е също толкова важно да отделим време, за да изслушаме него. Когато отделим време действително да чуем гледната точка на друг човек, това може да му даде голяма увереност.
Връстници – понякога здравеопазването може да бъде плашещо място за младите хора, особено когато взаимодействат почти изцяло с възрастни. Възможността да разговарят с други хора, по-близки до тяхната възраст, за различни аспекти от преживяването им може наистина да им помогне да разберат по-добре какво се случва и какви са възможностите.
Подкрепяйте младите членове на екипа – отново, в много общества сме водени от очакването, че най-възрастният човек в стаята трябва да е експертът, но като овластявате по-младите служители и им давате пространство да поемат водеща роля и да се развиват, показвате на младите пациенти, че това е място, където гласът им може да бъде чут.
Бъдете смирени – може да бъде много трудно да признаем, когато грешим, и това често е нещо, което професионалистите правят с голямо нежелание. Особено когато става въпрос за приобщаване, има толкова много, на което можем да се научим от младите хора и пациентите, но за да стане това, трябва да бъдем честни със себе си и с другите, когато не знаем нещо.
Дайте на младите хора място на масата – ангажирането на младите хора в застъпничество за пациентите и в пациентски форуми може да гарантира, че предоставянето на услуги и изследванията действително отговарят на нуждите на младите пациенти. Те могат да допринесат с изключително много, ако им дадем място на масата.

Ролята на родителя се е променила значително през годините. В миналото отговорността за полагането на грижи се е възлагала твърдо на жените; днес ролята на родител не е строго запазена само за хората с биологична връзка. Хората стават родители по различни начини, включително, но не само, чрез осиновяване, брак или приемна грижа. Ролята на родителя е част от споделената подкрепа в рамките на цялото семейство. При създаването на благоприятна за семейството организация трябва да се обмисли много повече от просто конкурентни политики за майчинство или бащинство. Днес ползите от подкрепата за емоционалното и физическото благополучие на родителите са добре документирани и безспорни. Организациите разбират, че ако не могат да предложат добра подкрепа през този период, рискуват да окажат отрицателно въздействие върху грижите за младия човек и семейството. Отделете време, за да разберете нуждите на родителите отделно от нуждите на младия човек, за да сте сигурни, че можете да отговорите и на двете. Но помнете: дори пациентът ви да е млад, вие носите основната отговорност за неговите грижи, затова той трябва да има думата в това с подкрепата на своите родители.

Речник на приобщаващия език

Приобщаващият език е тема на широки дискусии, но за съжаление няма универсално съгласие какво представлява той. Езикът, който е подходящ за някои групи, може да не е подходящ за други, а дори и в рамките на една и съща група езикът, предпочитан от един човек, може да не е подходящ за друг човек от същата група. Това е особено сложно, когато се разглежда общуване на втори език или превод на множество езици. По-долу са представени насоки относно конкретни думи и изрази на различни езици, но най-важният подход при избора на език е винаги да се съобразявате с човека, с когото говорите, и да използвате думите, с които той се чувства най-комфортно. Понякога може също да е полезно да се използва всекидневен език, вместо академична терминология, когато говорите с човек, чийто роден език не е английски.

Увреждане

Езикът по темата за увреждането се различава значително в Европа. Има два модела, които обясняват как обикновено мислим за увреждането. Медицинският модел разглежда увреждането като заболяване или като нещо, което трябва да бъде поправено или подпомогнато. За мнозина този модел създава усещането, че проблемът е в човека с увреждане. Социалният модел на увреждането преосмисля това и разглежда обществото като бариерата; в този модел проблемът е във външния свят – няма нищо нередно в човека с увреждане. Ако изграждахме системи, сгради, работни места и т.н. с мисъл за приобщаването, тогава увреждането на даден човек не би повлияло (или би повлияло в по-малка степен) върху участието му в различни среди. В здравеопазването обаче нещата не са толкова прости; има много инвалидизиращи състояния, които могат да бъдат лекувани до степен, при която да не водят до дългосрочни последствия за човека, а ракът е отличен пример за това. На английски медицинският модел на увреждането преимуществено използва езиков подход, поставящ човека на първо място, напр. person with a disability, докато социалният модел на увреждането (често предпочитан от застъпниците за правата на хората с увреждания) преимуществено използва езиков подход, поставящ идентичността на първо място, напр. disabled person. В някои европейски езици, като френския, обаче езикът, поставящ идентичността на първо място, се възприема като най-приобщаващият подход, напр. une personne en situation de handicap.

За някои хора езикът, поставящ човека на първо място, може да бъде полезен, защото помага да се види, че увреждането не представлява цялата личност, а е само част от това кои са те, докато за други езикът, поставящ идентичността на първо място, може да е най-полезен, защото признава увреждането им като важен аспект на тяхната идентичност. Не е толкова просто, че едното е правилно, а другото – неправилно; това зависи от ситуацията, състоянието и конкретния човек. Например не бихте казали, че някой е „човек с рак“ в смисъл на идентичност, а бихте казали, че е „човек, живеещ с рак“, но може да срещнете хора, които използват термина „аутистичен човек“ като предпочитана алтернатива на „човек с аутизъм“.

Когато се обмисля преводът на език, свързан с увреждането, възниква и друг сложен въпрос, тъй като често директните преводи могат да доведат до неволно неприобщаващ език. Например често използваната дума за увреждане на руски е „инвалидность“. Буквалният ѝ превод на английски би бил ‘handicapped’, което на английски би се възприело като обиден начин за обозначаване на увреждане. Това се дължи на начина, по който думата ‘handicapped’ се е развила. Предполага се, че думата произлиза от законодателен акт, приет през 1504 г., който легализира просията за ветерани с увреждания, тъй като се е смятало, че те няма да могат да работят; това е било наричано „с шапка в ръка“, откъдето произлиза терминът ‘handicap’. Следователно на английски тази дума има негативна конотация и представлява снижаващ начин за обозначаване на увреждане, докато на руски тя няма тази историческа натовареност и е просто дума, въведена от друг език за означаване на увреждане, и е напълно приемлива като термин.

Когато обмисляте език, свързан с увреждането в Европа, имайте предвид следното:

Не казвайте	Казвайте
Прикован към инвалидна количка / Confiné(e) au fauteuil roulant / An den Rollstuhl gebunden / În scaun cu rotile / Прикован към инвалидна количка	Ползвател на инвалидна количка / Une personne en fauteuil roulant / Rollstuhlfahrer:in / Utilizator de scaun cu rotile / Ползвател на инвалидна количка
Жертва на рак / Victime d'un cancer / Krebsopfer / Victimă a cancerului / Жертва на рак	Оцелял от рак / човек, живеещ с рак или след рак / Survivant du cancer / personne vivant avec ou après un cancer / Krebsüberlebende:r / Person, die mit oder nach Krebs lebt / Supraviețuitor de cancer / persoană care trăiește cu sau dincolo de cancer / Оцелял от рак / человек, живущий с раком или после него
Психично болен / Une personne malade mentale / Bolnav mintal / Психично болен	Лице, преживяващо психично заболяване / Une personne avec des troubles de santé mentale / Persoană care se confruntă cu o boală psihică / Лице, страдащо от психично заболяване
Хората с увреждания / Adapté aux handicapés / Cei cu handicap / Инвалидни хора	Хора с увреждания / Sans barrière, sans obstacle / Persoane cu dizabilități / Хора с увреждания

Етническа принадлежност/раса

Както при много други теми, езикът, свързан с етническата принадлежност и расата, е много различен в Европа. Като начало можем да започнем с разбирането на разликата между термините етническа принадлежност и раса, тъй като в английския те често се използват взаимозаменяемо, но все пак имат малко по-различни значения. Днес терминът раса се разбира като обобщаващ термин за хора със споделени физически характеристики и общ произход, култура и история, като например цвят на кожата и тип коса. Докато терминът етническа принадлежност се разбира като отнасящ се до групи, които споделят социален, културен и езиков произход и традиции. И двата термина обаче са социални конструкции, използвани за категоризиране на хората в групи от населението. Съществува известна степен на генетична вариация в човешкия геном; исторически някои от тези вариации са били приписвани на различни части на света, но поради огромното човешко движение за продължителен период от време днес е невъзможно расата да бъде установена на генетична основа. Въпреки това концепцията за раса продължава да оформя човешкия опит и в добро, и в лошо. Расовата предубеденост е в основата на дискриминацията, изключването и насилието, а това може драстично да промени преживяванията на различни групи при взаимодействие със здравеопазването.

За да разберем етническата принадлежност и расата, е важно да признаем, че и двете са социални конструкции, а не понятия, основани на генетиката. Хората споделят 99% от своята ДНК, а малките вариации не съответстват на расовите категории. Изследванията в областта на геномиката показват, че генетичното разнообразие в рамките на т.нар. расови групи често надвишава това между тях, което поставя под съмнение идеята за отделни биологични раси. Това подчертава, че расата и етническата принадлежност се формират повече от исторически и социални влияния, особено от колониализма, който е поддържал дискриминацията и е свързан с неравенството. Тези конструкции оказват значително влияние върху преживяванията в здравеопазването, което подчертава необходимостта човешкото разнообразие да се разглежда през призма, информирана от социалния контекст, а не от остарели биологични предположения.

Езикът, свързан с расата и етническата принадлежност, се различава драстично в зависимост от много различни фактори като културен, религиозен, исторически и колониален контекст. Дори когато разглеждаме думата ‘race’, макар тя да е напълно приемлив термин на английски, в много европейски страни тя е изчезнала от речника след Втората световна война. Проучване на Laura Führer от 2021 г. [8] установява, че в Норвегия терминът ethnic minority се използва почти изключително за обозначаване на небели групи, докато думата ethnicity се свързва с национален произход. Въпреки това резултатите от нейното проучване показват, че ethnicity се е използвала предимно за обозначаване на цвят на кожата; участниците споделят, че когато мислят за думата immigrant, мислят за хора с тъмна кожа или хора, които не са от Европа. И това въпреки че думата просто обозначава човек, роден извън съответната държава, който се е преместил в нея. Участниците, които са имали черна или кафява кожа, описват микроагресиите, свързани с тяхната раса и етническа принадлежност, като нещо обичайно, например да бъдат хвалени за езиковите си умения, защото се предполага, че човек с по-тъмна кожа не би могъл да е роден в Норвегия или да владее свободно норвежки език. Тази липса на комфорт по отношение на езика, свързан с расата и етническата принадлежност, не е характерна само за Норвегия, а е често срещано преживяване в цяла Европа.

В много езици насоката е да се избягва използването на думата раса в полза на думата етническа принадлежност, често защото директният превод на думата ‘race’ е думата „порода“, която има очевидни негативни конотации. Освен това се опитайте да използвате прилагателни, а не съществителни, когато описвате етническа принадлежност. Когато се разглежда терминологията, свързана с конкретни расови идентичности и етнически групи, думите в един език могат да бъдат възприети като обидни, когато бъдат прочетени или чути от човек, който не говори този език. Например терминът ‘negro’ е широко разбираем като обиден термин за чернокожата общност, който исторически и в по-ново време е използван като обидно название, и че обозначаването на някого като ‘black’ е по-приобщаващо и подходящо. Въпреки това испанската дума в мъжки род за черен е ‘negro’, което може да доведе до объркване за хора, които не говорят испански. Също така една и съща дума може да има много различни конотации в различни държави; например думата ‘Tigan’ се използва в Румъния като обиден термин и се превежда на английски като ‘Gypsy’, докато същата дума на руски ‘Цыган’ е приемлив описателен термин за хора с пътуващо или номадско наследство.

Въпреки че темата може да е трудна, разговорите за раса и етническа принадлежност трябва да се водят, за да се изгради по-задълбочено разбиране за правилната терминология; без увереност да започнем тези разговори, разбирането за езика никога няма да се развие.

Когато обмисляте език, свързан с расата и етническата принадлежност в Европа, имайте предвид следното:

Не	Да
Използвайте етническата принадлежност като съществително, напр. a Black / Une coloré·e	Използвайте етническата принадлежност като прилагателно, напр. a Black person / Une personne noire
Ethnic minority / Groupe racial, minorité visible / Minoria ethnica	Minoritised ethnic group / Groupe racisé / Grupo étnico minorizado

Сексуална ориентация и полова идентичност

Когато се обсъжда езикът, свързан със сексуалната ориентация и половата идентичност, основният източник на дискусия е полово неутралният език. Това означава да се избягва препратка към конкретен пол/джендър, да се премахват половите предположения от езика и да се предлага алтернатива без полова маркировка, която е приобщаваща за всички полове. Исторически използването на мъжкия род като подразбиращ се е много разпространено в Европа; например ако сте в стая, пълна с жени, но има един мъж, ще се обърнете към групата, използвайки формата в мъжки род. Въпреки това в края на двадесети век започваме да виждаме отдалечаване от мъжкия род по подразбиране и възход на алтернативи в женски род в съответствие с нарастването на активизма за равенство между половете и борбите за избирателни права. Напоследък движението към полова неутралност извън бинарното мъжко/женско започна да се засилва, като много общности както в рамките на LGBTQ+ общността, така и извън нея, се стремят да намерят полово неутрален език, който по-добре описва техния опит. Това обаче се превърна в спорна тема в много държави, като мнозина от по-младото поколение настояват за неутрална форма, за разлика от мъжката или женската. В много европейски езици обаче половонеутралните алтернативи се възприемат като по-неформални и има по-голяма съпротива от страна на хората с по-традиционни възгледи за езика. Природата на езика е такава, че той се развива с времето; тези промени съвпадат с промени в културата, миграцията и много други фактори. Напоследък има много промени в езика, свързан със сексуалната ориентация и половата идентичност, в кратък период от време, което оставя много хора объркани и притеснени какво да казват, но както при всеки аспект на приобщаващия език, единственият начин да станете по-уверени какво да казвате е да се включите в разговора и да научите повече.

Когато разглеждаме половата неутралност в езика, европейските езици попадат в 3 основни категории. Езици без граматичен род, езици с естествен род и езици с граматичен род.

Езици без граматичен род	Езици с естествен род	Езици с граматичен род
Езици, при които няма граматичен род и няма родово маркирани местоимения, което означава, че повечето думи вече са неутрални. Все пак може да има някои съществителни, маркирани по род, но те често са повлияни от други езици.	Езици, при които личните съществителни са предимно неутрални по род и има лични местоимения, специфични за всеки род, което означава, че половонеутралният език често включва използване на съществуващи думи в нов контекст	Езици, при които всяко съществително има граматичен род, а родът на личните местоимения обикновено съответства на съществителното, към което се отнасят. Това означава, че са необходими нови думи, за да се позволи полова неутралност, така че процесът е много по-бавен.
напр. грузинското неутрално местоимение "ის" (is)	напр. английското неутрално местоимение ‘they’ или датското местоимение ‘de’	напр. el/la candidato/a или candidate (за замяна на candidato)
Естонски, фински, унгарски, грузински, ерзянски	Датски, английски, шведски	Немски, френски, български, полски, чешки, украински

Езикът, свързан със сексуалната ориентация, също се е развил значително през последните 20 – 30 години, в съответствие с декриминализирането на хомосексуалността в края на двадесети век. 80% от промените в законодателството за декриминализация са настъпили между 1972 и 2005 г. Макар нивото на културно и обществено приемане да се различава драстично в Европа, разговорите за приобщаване на LGBTQ+ хората стават все по-чести и по-важни. Важно е не да избягвате назоваването на идентичността на хората, а да им позволите сами да ви дадат езика и речника, които са най-релевантни и важни за тях. Освен това, ако този език ви е непознат, опитайте се да не гледате на това със скептицизъм или пренебрежение, а като на възможност да научите нова лексика.

Когато обмисляте как можете да направите езика си по-приобщаващ за LGBTQ+ общността, имайте предвид следното:

Не	Да
Не използвайте родово маркирани термини, когато има неутрални термини, и не правете предположения. Mother / father / husband / wife / son / daughter — Mère / père / mari / épouse / fils / fille — Māte / tēvs / vīrs / sieva / dēls / meita	Използвайте неутрални термини, когато е възможно, и попитайте какъв език предпочитат хората. Parent / partner / child — Parent/e / partenaire / enfant — Vecāks / partneris / bērns
Избягвайте да използвате мъжкия род като подразбиращ се. Policeman — Policier — Policists	Използвайте обобщаващи термини, когато не са налични неутрални термини. Police officer — Officier de police — Likuma darbinieks
Не се фокусирайте само върху биологията: Born as male and has a testicular injury — Né en tant que mâle et a une blessure aux testicules — Dzimis vīrietis ar sēklinieku traumu	Използвайте езика за идентичност, който хората сами ви предлагат: Identifies a non-binary presenting with testicular injury — Identifie une présentation non binaire avec une lésion testiculaire — Identificē nebināru prezentāciju ar sēklinieku bojājumu

Допълнителни ресурси за обучение

От предразсъдъци към напредък: събитие за равнопоставеност, многообразие и приобщаване в Румъния — https://www.youtube.com/watch?v=FXO2Scuo44s&list=PLitnOttC-M8wyewTcOQK6UehyvcW23ZG4&index=3
Европейската мрежа на младите преживели рак представя първия си документ с политики — https://www.youtube.com/watch?v=gzWmPgDBMQY&list=PLitnOttC-M8wyewTcOQK6UehyvcW23ZG4&index=9
Препоръки за справедливи, разнообразни и приобщаващи грижи при рак — https://www.youthcancereurope.org/the-european-network-of-youth-cancer-survivors-launches-its-recommendations-for-equitable-diverse-and-inclusive-cancer-care-in-europe/
Карти на неравенствата и профили по държави в рамката на ЕС за мониторинг на многоизмерните неравенства — https://composite-indicators.jrc.ec.europa.eu/multidimensional-inequality
Европейският регистър на неравенствата при рака — https://cancer-inequalities.jrc.ec.europa.eu/
Преодоляване на неравенствата в грижите при рак в Европейския съюз — https://ihe.se/app/uploads/2024/01/IHE-REPORT-2024_1_.pdf
„Как се прави“ приобщаващ дизайн на политики | The World Bank — https://blogs.worldbank.org/en/education/how-inclusive-policy-design

Пол

Менопаузата и работното място — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/menopause-and-the-workplace/
Разговори за приобщаването с Podcast … Менопауза на работното място — https://open.spotify.com/episode/09OtsDoILnj8Y8Duh7XbXG
Как работодателите могат да създадат по-безопасни работни места за жените — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/help-women-feel-safe-in-the-wake-of-sarah-everards-murder/

Увреждания

Разбиране на уврежданията чрез теорията на лъжиците — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/understanding-disability-using-spoon-theory/
Стигмата зад разкриването на уврежданията на работното място — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/the-stigma-behind-disclosing-disabilities-at-work/
„Не изглеждаш като човек с увреждане“ и други „забавни“ неща, които човек с увреждане чува — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/you-dont-look-disabled-and-other-fun-things-you-hear-as-a-disabled-person/
Речник на невроразнообразието — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/neurodiversity-glossary/
Разговори за приобщаването с Podcast … Уврежданията на работното място — https://open.spotify.com/episode/46QO9U8vn1vT6MU9XvpFFh
Разговори за приобщаването с Podcast … Невроразнообразието на работното място — https://open.spotify.com/episode/737IkNHqOPpwVv1nu5P79p
Неравенство в грижите при рак за хората с увреждания | The Lancet Oncology — https://www.youtube.com/watch?v=bIKTcNv17RI

Етнос/Раса

Как да покажем солидарност към чернокожите жени на работното място — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/how-to-show-solidarity-to-black-women-in-the-workplace/
Разговори за приобщаването с Podcast … Раса и социална мобилност — https://open.spotify.com/episode/7siS4CNg6pUlJcO9D88sf0
Race Equality Foundation - Рак и чернокожи и етнически малцинствени общности — https://raceequalityfoundation.org.uk/wp-content/uploads/2022/10/REF-Better-Health-471-1.pdf
Няма достатъчно представителство на хора от чернокожите и азиатските общности, които разказват своята история за рака - Leanne Pero (Видео) — https://www.youtube.com/watch?v=hTgDrHoKLgg&list=PLitnOttC-M8za6gN6p3TRU25zNOH2UQKI&index=6
"Расистките обиди, които съм получавала, са ужасяващи" - Leanne Pero от Black Women Rising (Видео) — https://www.youtube.com/watch?v=8r_k689hmYk&list=PLitnOttC-M8za6gN6p3TRU25zNOH2UQKI&index=9&t=5s
"Културните митове в някои общности правят пътя през рака 10 пъти по-тежък" - Leanne Pero (Видео) — https://www.youtube.com/watch?v=G9IxhZ1djrc&list=PLitnOttC-M8za6gN6p3TRU25zNOH2UQKI&index=10

LGBTQ+

Да станеш LGBTQ+ родител – другата майка, или просто „мама“, е напълно добре — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/becoming-an-lgbtq-parent-the-other-mother-or-just-mum-is-fine/
Пет начина да станете по-добър съюзник на трансджендър хората — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/five-ways-to-becoming-a-better-transgender-ally/
Разговори за приобщаването с Podcast … Подкрепа за LGBTQ+ колегите — https://open.spotify.com/episode/6JGmoANsXy6LgGxhcfHV3l
"1 от 7 членове на LGBT+ общността в Обединеното кралство избягва здравни грижи от страх от дискриминация" - Brad Gudger (Видео) — https://www.youtube.com/watch?v=BaukVzoGfP0&list=PLitnOttC-M8za6gN6p3TRU25zNOH2UQKI&index=11

Религия и вяра

Как да разбираме и ценим вярата на работното място — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/why-employers-need-to-think-about-faith-right-now/
Разбиране на приобщаването по отношение на хиджаба на работното място — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/hijab-inclusion-in-the-workplace/
Разговори за приобщаването с Podcast … Религия, вяра и убеждения на работното място — https://open.spotify.com/episode/77qoJ63MZj6441zQt3cf1C
Рак при младите хора и фертилитет в Европа - интервю Patient On Patient с Emi & Andrea (Видео) — https://www.youtube.com/watch?v=sqNNW5q84jk&list=PLitnOttC-M8zP6lV_hXrIxzA72oZlCpRl

Имигрантски и мигрантски общности

Какво е Международният ден на мигрантите? Всичко, което трябва да знаете — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/what-is-international-migrants-day-everything-you-need-to-know/
Историята на Natalia: извеждане на пациенти от Украйна (Видео) — https://www.youtube.com/watch?v=6UGYNGjlNks
Историята на Anna & Inessa: лечение в Украйна (Видео) — https://www.youtube.com/watch?v=zOi4OVu4E0s

Финансов и социално-икономически статус

Две стъпки към социално-икономическо приобщаване — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/why-social-mobility-is-often-overlooked/

Психично здраве и благополучие

Най-добри съвети за подобряване на психичното ви здраве — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/top-tips-for-improving-your-mental-health/
Разговори за приобщаването с Podcast … Нека поговорим за психичното здраве — https://open.spotify.com/episode/6P92XV5Yf5vq1cZGYGn5V3
Пациентският застъпник на YCE Nicola Unterecker говори на конференцията по повод Световния ден на психичното здраве 2023 (Видео) — https://www.youtube.com/watch?v=IqqB9EO3EJQ
YCE в диалог по политики относно психичното здраве с комисаря на ЕС по здравеопазването (Видео) — https://www.youtube.com/watch?v=oZNMnoy6_wY

Родители и полагащи грижи

Подкрепа за работещите родители: балансиране между променящите се нужди и организационните приоритети — https://www.inclusiveemployers.co.uk/blog/supporting-working-parents-balancing-changing-needs-with-organisational-priorities/
Разговори за приобщаването с Podcast … Родители и полагащи грижи на работното място — https://open.spotify.com/episode/4LiGGz1guBzTRn0l8TjE3r
Панелна дискусия: Запазване на фертилитета при млади хора с рак, WCC 2022, Женева (Видео) — https://www.youtube.com/watch?v=PZ1JYf3Uz-U

Слайдове за обучението

Обучителната програма се провежда в шест сесии, съвместно брандирани от European Network of Youth Cancer Survivors, Inclusive Employers и Youth Cancer Europe. Слайдовете за всяка сесия са транскрибирани по-долу.

Сесия 1: Разбиране на неравенството и културната осъзнатост в онкологичните грижи

Организационни бележки

Нека се ангажираме да създадем среда, в която хората се чувстват в безопасност да участват.
Давайте на хората пространство да споделят мнението си, като се уверяваме, че правим това по неосъждащ начин
Бъдете съобразителни с това, че в стаята може да има хора с личен опит по тази тема.
Въпросите и участието са добре дошли – моля, вдигнете ръка.

Цели на сесията

Разбиране на значението и основите на културната осъзнатост
Разбиране на правния контекст на неравенството в Европа
Разбиране на и културния контекст на неравенството в Европа
Изследване на неравенствата в онкологичните грижи в Европа
Рамки в помощ на сътрудничеството между различни култури

Дискусия: Как бихте определили културата?

Определяне на културата

Споделен набор от обичаи, вярвания, ритуали, ценности, поведения и начини на живот на хората
Сложна и многолика рамка за осмисляне на света и взаимодействие с обществото
Материални и нематериални елементи
Динамична и постоянно развиваща се

Културна осъзнатост

Три припокриващи се елемента:

Самоосъзнатост за собствените вярвания, ценности и обичаи и за това как те оформят и информират нашите решения и поведение
Размисъл върху собствените културни предразсъдъци
Знание и разбиране за различни култури, нагласи, ценности и др.

Развитие на културната осъзнатост

Културна компетентност

Способност за информирано и ефективно взаимодействие между различни култури.
Способност за ориентиране в културно разнообразни среди
Притежаване на знания, осъзнатост и признателност към различията.

Културно смирение

Начин на мислене без крайна точка
Непрекъснат процес на учене, разбиране и самокритика
Подход на откритост, който цени разнообразието и разпознава и оспорва дисбалансите

Видео: Какво е културно смирение? (Източник: Psych Hub)

Разбиране на културните измерения

Колективизъм

Обществото е над индивидите
Хармония в групата
Цени сътрудничеството и работата в екип

Индивидуализъм

Лично време и пространство
Независимост и неприкосновеност на личния живот
Цени самостоятелната и състезателна нагласа

Карта на индивидуализма

Световна карта на показателите за индивидуализъм (0–100). По-висок резултат = по-индивидуалистична култура; по-нисък резултат = по-колективистична култура; сиво = няма данни.

Показатели за индивидуализъм по европейски държави

Карта на Европа, оцветена според показателите за индивидуализъм в диапазони от 0-10% до 80-90%.

Дискусия: Как културните различия могат да повлияят на начина, по който предоставяме онкологични грижи?

Културни въздействия върху здравеопазването и онкологичните грижи

Благополучието е по-тясно свързано с положителни здравни резултати в индивидуалистичните култури (Okely, Weiss & Gale, 2018)
По-високите нива на колективизъм са свързани с по-положителни нагласи към скрининга за рак на гърдата (Nguyen & Clark, 2014)
Културните различия засилват бариерите около вземането на решения в онкологичните грижи, пред които са изправени пациентите от всички културни среди (Hurst et al. 2022)
Пациентите с рак в по-демократични държави имат по-голяма готовност да харчат повече за здравето си (Chaikumbung, 2021)

Характеристики, защитени от закона

Таблица с характеристики (Възраст, Увреждане, Полова идентичност, Религия/вяра, Сексуална ориентация, Раса/етническа принадлежност, Семейно/гражданско положение, Грижещи се отговорности, Социално-икономически статус, Политически убеждения, Място на пребиваване, Език, Бременност/раждане) спрямо държави (Белгия, Чешка република, Дания, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Словакия, Испания, Швеция, Обединеното кралство), показваща къде всяка характеристика е защитена от закона. Възраст, полова идентичност, религия/вяра, сексуална ориентация и раса/етническа принадлежност са защитени във всички изброени държави; защитата за семейно/гражданско положение, грижещи се отговорности, социално-икономически статус, политически убеждения, място на пребиваване, език и бременност/раждане варира по държави.

Културата не е само законът

Спектър от „Законът е променен без да се вземе предвид културата“ до „Културата се е развила отвъд закона“.

Дискусия: Как различните характеристики могат да повлияят на начина, по който хората се ангажират с онкологичните грижи?

Как тези идентификационни фактори могат да повлияят върху качеството на онкологичните грижи?

Възраст: В някои европейски държави има много ограничен достъп до клинични изпитвания за лица под 18 години
Социално-икономически статус: През 2020 г. в цяла Европа хората в групите с ниски доходи средно са с 11.5% по-малко вероятно да си правят редовен цитонамазков тест
Държава на пребиваване: В Европа има разлика от 127% в нивото на преждевременната смъртност от рак

Източник: European Cancer Inequalities Registry

Видео: Филм на Световната здравна организация за равнопоставеността в здравеопазването, включително хора с психични заболявания и психосоциални увреждания (Източник: Световната здравна организация)

Въпроси?

Следващи стъпки

Обсъдете с други какво сте научили
Изпълнете дейностите във вашата работна тетрадка
Проверете кога ще бъде следващата ви сесия
Потърсете допълнителна подкрепа при нужда

Сесия 2: Използване на езика и комуникацията за повишаване качеството на грижите

Организационни бележки

Нека се ангажираме да създадем среда, в която хората се чувстват в безопасност да участват.
Давайте на хората пространство да споделят мнението си, като се уверяваме, че правим това по неосъждащ начин
Бъдете съобразителни с това, че в стаята може да има хора с личен опит по тази тема.
Въпросите и участието са добре дошли – моля, вдигнете ръка.

Цели на сесията

Разбиране на приобщаващия и неприобщаващия език в различни култури
Изследване на комуникационните стилове за повишаване на психологическата безопасност
Разбиране на ролята на комуникацията в подкрепата за цялото семейство и изграждането на автономност на пациента
Дейности за изследване на приобщаваща и достъпна комуникация

Какво имаме предвид под приобщаваща комуникация?

Споделяне на информация по начин, който всеки може да разбере
Предоставяне на комуникация по начин, който е приобщаващ към различни идентичности и преживявания.

Това включва…

Вербална комуникация
Невербална комуникация
Писмена комуникация
Означения и информация
Социални медии и уебсайт

Какви са някои от потенциалните причини и последици от лошата комуникация?

Причини: Непълни отговори; Неподходящ стил; Разпространяване на клюки; Липса на редакция; Правене на предположения; Твърде много информация

Последици: Загуба на време/ресурси; Увеличава текучеството на персонала; Обтяга взаимоотношенията; Намалява приходите; Води до повече работа; Причинява недоразумения; Влияе на динамиката в екипа; Намалява продуктивността

Дейност за комуникационни стилове – 5 минути

Отбележете с тикче въпросите, които смятате, че се отнасят за вас. Отбележете с кръстче въпросите, които смятате, че не се отнасят за вас. Уверете се, че имате тикче или кръстче за всеки въпрос.

Дейност за комуникационни стилове – Оценяване

Стил	Номера на въпросите
Активист	2, 10, 12, 16, 20
Прагматик	3, 6, 8, 13, 17
Теоретик	1, 5, 7, 15, 19
Рефлектор	4, 9, 11, 14, 18

Пребройте броя на тикчетата във всяка колона: 0-2 = ниско; 3 = умерено; 4-5 = високо. (Работен пример: Активист 2, Прагматик 3, Теоретик 1, Рефлектор 3.)

Активистите обичат да запретват ръкави, да се „впускат“ и да учат в движение. Предпочитат да учат чрез действие, да решават нещата на момента и им харесва да опитват нови неща и да приемат нови преживявания. Проверявайте редовно, за да преоцените дадено решение
Прагматиците искат да знаят как да приложат наученото в реалния свят и се интересуват от това какво работи и как дава резултати. Подробни обяснения за въздействията, страничните ефекти и различните възможности за лечение
Теоретиците учат добре чрез концепции и модели. Те предпочитат да имат концептуална рамка, за да осмислят новата информация, и да мислят за това, което учат, в абстрактни категории. Обяснете логиката зад решението и мисловния си процес защо смятате, че това е най-добрият вариант
Рефлекторите предпочитат първо да наблюдават как другите правят нещо, преди сами да го опитат. Те обичат да имат време да възприемат информацията и да я обмислят. Насърчете да се помогне на пациента да разговаря с други, които са преминали през същата ситуация

Дискусия: С какви предизвикателства бихме могли да се сблъскаме, когато комуникираме в европейска здравна среда?

Комуникационни предизвикателства

Езикови бариери
Религия/убеждения
Културни контексти
Семейна динамика
Миграция на хора
Ниво на разбиране на пациента
Възраст на пациента

Настоящи добри практики: Увреждане

Език, поставящ човека на първо място: Хора с увреждания; Дете с аутизъм; Лице с дислексия, диабет и др.

Език, поставящ идентичността на първо място: Хора с увреждания (социален модел на увреждането); Дете аутист; Човек с дислексия, човек с диабет и др.

Избягвайте	Използвайте
Той страда от…	Той има x състояние/увреждане
Бавен	Човек с интелектуално затруднение
Прикован към инвалидна количка	Ползвател на инвалидна количка

Не всяко увреждане е видимо.

Handicap / Handikap / Handikep

Думата се използва на албански, босненски, чешки, датски, нидерландски, френски, италиански, румънски, словашки, словенски и испански. Показани са примери: испански плакат „Acceso a la Justicia – Por un Servicio Policial Inclusivo de calidad para las Personas con Discapacidad“ и френски плакат на Организацията на обединените нации за 3 декември, „Journée internationale des personnes handicapées“.

Настоящи добри практики: Пол и джендър

Пол: физически и физиологични характеристики на дадено лице, обикновено определени при раждането като женски или мъжки
Джендър: социални и културни конструкции, норми, поведения и роли, свързани с това да бъдеш мъжествен или женствен, както и взаимоотношенията помежду им.
Полова идентичност: вътрешно усещане за себе си, което може да съвпада или да не съвпада с пола
Изразяване на пола: начинът, по който човек изразява полова идентичност, обикновено чрез външния си вид, облеклото и поведението си.
Небинарен: полови идентичности, които не са единствено или мъжки, или женски
Флуиден пол: непостоянни полови идентичности и изразявания, които могат да се променят и изменят

Езици без граматичен род, с естествен род и с граматично маркиран род

Езици без граматичен род	Езици с естествен род	Езици с граматично маркиран род
Езици, при които няма граматичен род и няма род при местоименията, което означава, че повечето думи вече са неутрални.	Езици, при които съществителните са предимно родово неутрални и има лични местоимения, специфични за всеки пол.	Езици, при които всяко съществително има граматичен род, а родът на личните местоимения обикновено съвпада с референтното съществително.
напр. грузинското неутрално местоимение "ის" (is)	напр. английското местоимение ‘they’ или датското местоимение ‘de’	напр. el/la candidato/a или candidate (за замяна на candidato)
Естонски, фински, унгарски, грузински, ерзянски	Датски, английски, шведски	Немски, френски, български, полски, чешки, украински, испански

Неутрален по отношение на пола език

Избягвайте родово маркиран / бинарен език, когато е възможно / бъдете възможно най-приобщаващи
Избягвайте „универсалния мъжки род“
Насърчавайте и признавайте личните местоимения

Пример за родово маркиран език	Пример за неутрална алтернатива
Guys / ladies and gentlemen	folks/team/everyone/all
Husband/wife	spouse, partner
Mankind, Chairman, spokesman, manpower, policeman, fireman	Humankind, Chair, spokesperson, workforce, police officer, fire fighter
She/her, he/his	they/theirs

Настоящи добри практики: Раса и етническа принадлежност

Раса - обобщаващ термин за хора със споделени физически характеристики и общи черти в произхода, културата и историята, като цвят на кожата и тип коса.
Етническа принадлежност - групи, които споделят социален, културен, езиков произход и традиции.

Въпреки това и двете са социални конструкции, използвани за категоризиране на хората в групи от населението.

Използвани термини: Етническо малцинство; Глобално мнозинство; Хора на цвета; BAME; Смесена раса; Двоен произход.

Почувствайте се по-уверени с приобщаващия език

Любопитство (Смирение + Дискомфорт) = Учене

Видео: Значението на комуникацията в онкологичните грижи (Източник: Youth Cancer Europe)

Въпроси?

Следващи стъпки

Обсъдете с други какво сте научили
Изпълнете дейностите във вашата работна тетрадка
Проверете кога ще бъде следващата ви сесия
Потърсете допълнителна подкрепа при нужда

Сесия 3: Ролята на доставчика на здравни услуги в приобщаващите онкологични грижи

Организационни бележки

Нека се ангажираме да създадем среда, в която хората се чувстват в безопасност да участват.
Давайте на хората пространство да споделят мнението си, като се уверяваме, че правим това по неосъждащ начин
Бъдете съобразителни с това, че в стаята може да има хора с личен опит по тази тема.
Въпросите и участието са добре дошли – моля, вдигнете ръка.

Цели на сесията

Разбиране на въздействието на доставчика на здравни услуги върху качеството на грижите
Идентифициране на явна и скрита дискриминация в здравните практики
Разбиране и оценяване на нуждите в цялостното преживяване на пациента
Изследване на личните и организационните потребности от учене и развитие

Дискусия: Как идентичността на даден човек влияе върху онкологичните му грижи?

Въздействия на идентичността върху грижите

„Медицинската общност не е била нищо друго освен насилническа и експлоататорска по отношение на моето интерсекс тяло. Бях подлаган/а на медицинска фотография, принудителна седация, принудителни инвазивни прегледи, принудителни хирургични процедури и бях лъган/а, че имам нужда от хирургични процедури под претекст, че имам ракови образувания.“

„В страната в момента има твърде много лекари, за да се тревожим за обучението на лекар с увреждане. Ако това означава някои хора да бъдат изоставени, така да бъде“ „Отне една година, за да ми поставят диагноза, и получих тази диагноза на 15 години, когато бях в годината на GCSE. От отлични оценки стигнах до това да пропускам пробните си изпити и оценките ми просто спаднаха. Почувствах такъв натиск, особено защото съм от арабски произход и в семейството ми имаше доста строг фокус върху академичните постижения.“

Интерсекционалност

Интерсекционалността е идеята, че не преживяваме света въз основа само на една характеристика и начините, по които тези различни характеристики се пресичат, влияят върху това как преживяваме различни предизвикателства. Припокриващите се характеристики включват: Раса; Сексуална ориентация; Полова идентичност; Родители/грижещи се; Религия/вяра; Увреждане; Социално-икономически произход.

Дискусия: Как изглежда приобщаващото и достъпно здравеопазване?

Грижи, ориентирани към пациента, срещу грижи, ориентирани към доставчика

Грижи, ориентирани към пациента

Включване на доставчиците, пациентите и семейството като равнопоставени в решенията за грижите
Разбиране на целия човек, а не само на неговото състояние
Виждане на човека като уникален индивид

Грижи, ориентирани към доставчика

Вземане на решения вместо някого
Фокус върху състоянието, а не върху човека
Използване на стандартни подходи

Статистика за дискриминацията в здравеопазването

Жените с двигателни увреждания са с 70% по-малко вероятно да бъдат питани за контрацепция
Пациентите, които са част от чернокожи (18.6%) и азиатски (15.4%) групи, са с по-малка вероятност да се доверяват и да имат увереност в лекари или медицински сестри, отколкото белите етнически групи.
40.7% от лекарите казват, че са уверени в способността си да предоставят същото качество на грижи на пациенти с увреждания.
Само 8% от клиницистите са съгласни, че са уверени в знанията си за специфичните здравни нужди на LGBTQ+ пациенти, и много малко от тях рутинно питат за сексуална ориентация (5%), полова идентичност (3%) и предпочитани местоимения (2%).

Източници: An evaluation of self-perceived knowledge, attitudes and behaviours of UK oncologists about LGBTQ+ patients with cancer (ESMO Open); Physicians’ Perceptions Of People With Disability And Their Health Care (PubMed, nih.gov); REF – Better Health 47 – Cancer (raceequalityfoundation.org.uk).

Явна и скрита дискриминация

Явна дискриминация: Открит, очевиден и умишлен акт на несправедливо отношение към някого. напр. отказ на грижа на някого поради неговата полова идентичност или начисляване на по-висока цена за услуги на човек от ромски произход

Скрита дискриминация: Фина, често неумишлена и може да е вкоренена в несъзнавани предразсъдъци. напр. предположението, че някой няма да разбере, защото е млад, или предположението, че спътник от същия пол е брат/сестра, а не партньор

Въздействие срещу намерение

Какво казахте (Намерение) срещу Какво са чули те (Въздействие). Всички ние казваме и правим неща с добро намерение, но понякога те нямат въздействието, което сме очаквали, често защото аудиторията ни има различен мироглед от нашия.

Оспорване на поведение

Pull: Отворени въпроси; Извеждане на гледни точки; Активно слушане

Push: Предлагане; Даване на информация; Отстояване

Видео: Значението на овластяването на младите пациенти (Източник: Youth Cancer Europe)

Дискусия: Как можем да повишим приобщаващия характер на здравеопазването?

Дванадесет начина за повишаване на приобщаващия характер на здравеопазването

Внимавайте с предположенията и стереотипите
Заменете етикетите с подходяща терминология
Използвайте приобщаващ език
Осигурете приобщаващ физически простор
Осигуряване на ефективни методи за комуникация
Приемане на подход, основан на силните страни
Осигуряване на приобщаващи здравни изследвания
Разширяване на обхвата на предоставянето на здравни грижи
Застъпничество за приобщаваща система
Използвайте приобщаващи и подходящи знаци и символи
Самообразование
Индивидуални и организационни ангажименти

Можете ли да измислите пример за всяко от тях, което бихте искали да промените във вашата организация? (Източник: Florian Steger et al., 2023)

Осигурете приобщаващ физически простор

Обикновено мислим за:

Ширина на вратите
Разположение на мебелите
Достъп за инвалидни колички

Но мислим ли за:

Подходящ размер на престилки или маншети за кръвно налягане
Влиянието на осветлението, отоплението или звука
Цвят и контраст на информацията и знаците
Пространство за молитва или тихо време

Използвайте приобщаващи и подходящи знаци и символи

Показани примери: табела за тоалетна за всички полове с брайл; набор от пиктограми за достъпност (достъпна тоалетна, достъп за инвалидни колички, куче помощник, слабо зрение, индукционна примка за слухови апарати, рампа, брайл, помощни средства за мобилност, жестомимичен език); и илюстрован контролен списък за пожарна безопасност с квадратчета за отметка.

Граници на ролята

Доставчикът на здравни услуги трябва да бъде:

Видим поддръжник на приобщаването
Активно да слуша, за да разбира
Постоянно да се стреми да образова себе си и другите
Защитник на пациентите и недостатъчно представените групи, като ги включва в кръговете на властта
Добър към себе си, това е път на учене, а не на обвиняване
Съюзник, който се противопоставя на изключването

Доставчиците на здравни услуги не е необходимо да бъдат:

Специалисти по приобщаване
Полиция на мисълта
Политици

Къде са вашите умения?

Говорителят – подкрепя гласно
Шампионът – насърчава хората да излязат напред
Усилвателят – усилва гласовете
Защитникът – въвежда недостатъчно представените групи в кръговете на властта
Ученият – слуша и учи, чете и проучва
Съюзникът, който се противопоставя – отвръща на обидни коментари или шеги
Довереникът – предоставя пространство за подкрепа

Кое ви се струва най-удобно? Кое ви се струва най-неудобно?

Въпроси?

Следващи стъпки

Обсъдете с други какво сте научили
Изпълнете дейностите във вашата работна тетрадка
Проверете кога ще бъде следващата ви сесия
Потърсете допълнителна подкрепа при нужда

Сесия 4: Ролята на изследователя в приобщаващите онкологични грижи

Организационни бележки

Нека се ангажираме да създадем среда, в която хората се чувстват в безопасност да участват.
Давайте на хората пространство да споделят мнението си, като се уверяваме, че правим това по неосъждащ начин
Бъдете съобразителни с това, че в стаята може да има хора с личен опит по тази тема.
Въпросите и участието са добре дошли – моля, вдигнете ръка.

Цели на сесията

Разбиране на ролята на изследванията в оспорването на неравенството в онкологичните изследвания
Изследване на често срещани капани в изследванията, които допринасят за неравенството в грижите
Изследване на приобщаващи изследователски практики през целия жизнен цикъл на изследването
Изследване на личните и организационните потребности от учене и развитие

Дискусия: Какви са предизвикателствата пред провеждането на приобщаващи онкологични изследвания?

Разнообразието липсва в онкологичните изследвания

Липсва представителност на проби от неевропейски произход в големите публични хранилища (Molina-Aguilar & Robles-Espinoza, 2023, Conti et al., 2021, Fernandez-Rozadilla et al., 2022)
Жените имат по-голям риск да развият нежелана реакция към лекарство, защото повечето лекарства се изпитват върху мъже (Lee & Wen, 2020)
Критериите за допустимост често оказват непропорционално въздействие върху хората с увреждания. От 98 проучвания само 17 позволяват механизми за подпомагане на хората с увреждания да дадат съгласие (DeCormier Plosky, 2022)

Кръгови диаграми на произхода в четири публични хранилища (A PCAWG, B TCGA, C COSMIC, D NCI PDMR) показват, че пробите са предимно от европейски произход, с по-малки дялове от източноазиатски, южноазиатски, африкански, америндиански/латино, смесен и друг/неизвестен произход.

All of Us Research Program

Коренни общности

Свързване с общности на First Nation и коренни народи, за да се разбере как най-добре да бъдат ангажирани в изследвания
Поемане на ясни ангажименти и процеси за признаване и зачитане на суверенитета, обичаите, културата и законите по време на всички изследвания

LGBTQ+ общност

Разширяване на събирането на демографски данни, така че като стандарт да обхваща сексуална ориентация, пол, определен при раждането, и полова идентичност

Източник: All of Us Research Program | National Institutes of Health (NIH)

Дискусия: Каква е ролята на изследователя за промяната на това?

Граници на ролята

Изследователите трябва да бъдат:

Видими поддръжници на приобщаването
Активно да слушат, за да разбират
Постоянно да се стремят да образоват себе си и другите
Защитници на пациентите и недостатъчно представените групи, като ги включват в кръговете на властта
Добри към себе си, това е път на учене, а не на обвиняване
Съюзници, които се противопоставят на изключването

Изследователите не е необходимо да бъдат:

Доставчици на здравни услуги
Терапевти
Специалисти по приобщаване
Полиция на мисълта
Политици
Учени
Завършили PhD

Къде са вашите умения?

Говорителят – подкрепя гласно
Шампионът – насърчава хората да излязат напред
Усилвателят – усилва гласовете
Защитникът – въвежда недостатъчно представените групи в кръговете на властта
Ученият – слуша и учи, чете и проучва
Съюзникът, който се противопоставя – отвръща на обидни коментари или шеги
Довереникът – предоставя пространство за подкрепа

Кое ви се струва най-удобно? Кое ви се струва най-неудобно?

Как досега подхождахте към приобщаването във вашите изследвания?

Дейност: Работете в групи, за да отбележите различните стъпки в обичайния си жизнен цикъл на изследване и как сте разгледали приобщаването на всяка от тези стъпки.

Има ли области, в които понастоящем не разглеждате приобщаването?
Как бихте могли да промените това?

Видео: Ангажиране на пациенти и обществеността (Източник: Queens University Belfast)

Разглеждане на приобщаването по време на дизайна на проучването

Пример 1: Използване на talking mats за осигуряване на участие на хора с обучителни затруднения (Mitchell and Sloper, 2011)

Предизвикателство: Подходът с полуструктурирано интервю би бил труден за участие на млади хора с обучителни или комуникационни затруднения
Решение: Talking Mats, при които на участниците се задават въпроси с прост език и те са поканени да изберат символите, които съответстват на техните идеи и чувства.
Въздействие: Това позволява на млади хора с обучителни и/или комуникационни затруднения да участват в проекта и да предоставят реални прозрения за изборите/решенията, които вземат и искат да вземат, как ги вземат и как се чувстват относно процесите на вземане на решения

Дискусия: Как бихте могли да разгледате приобщаването при набирането на участници и събирането на данни?

Разглеждане на приобщаването при набирането на участници

Пример 2: Използване на видеа като алтернатива на дългите информационни листове за участници (Johnson et al., 2022)

Предизвикателство: Младите хора споделят, че им е трудно да се ангажират с дълги информационни листове за участници и това ги прави по-малко склонни да се включат в изследвания.
Решение: Използване на видеа и инфографики за представяне на информацията за изследователското проучване по лесен и ангажиращ начин.
Въздействие: Много млади хора подчертават, че по този начин им е било много по-лесно да се ангажират с информацията, което им е улеснило вземането на информирано решение дали да се включат в изследването или не.

Разглеждане на приобщаването по време на събирането на данни

Пример 3: Използване на WhatsApp за създаване на безопасни пространства за LGBTQ+ млади хора (McDermott et al., 2024)

Предизвикателство: Трудност при набирането и задържането на LGBTQ+ млади хора за разговори за психично здраве, училище и преживявания в здравеопазването
Решение: Използване на WhatsApp messenger за провеждане на интервюта като предпочитан метод за комуникация за много млади хора
Въздействие: Използването на метод за комуникация, познат на младите хора, им позволява да се изразяват по начин, който им се струва безопасен и ангажиращ. Липсата на интервюиращ лице в лице (независимо дали присъствено или виртуално) увеличава вероятността за устойчиво ангажиране с проучването.

Разпространение на резултатите

Показан пример: интерактивният уебсайт „Hover & Click to find ideas“, представящ изследователски резултати за деца, които работят или учат у дома („Постоянно се разсейвам“, „Нямам избор къде да работя“, „Не мога да си свърша училищната работа, защото деля спалнята си“), със страница „Adapt“ с идеи как учебната зона да се пригоди в стая, отделена от шум и прекъсвания.

Въпроси?

Следващи стъпки

Обсъдете с други какво сте научили
Изпълнете дейностите във вашата работна тетрадка
Проверете кога ще бъде следващата ви сесия
Потърсете допълнителна подкрепа при нужда

Сесия 5: Ролята на застъпника за пациента в приобщаващите онкологични грижи

Организационни бележки

Нека се ангажираме да създадем среда, в която хората се чувстват в безопасност да участват.
Давайте на хората пространство да споделят мнението си, като се уверяваме, че правим това по неосъждащ начин
Бъдете съобразителни с това, че в стаята може да има хора с личен опит по тази тема.
Въпросите и участието са добре дошли – моля, вдигнете ръка.

Цели на сесията

Разбиране на ролята на застъпниците за пациентите в оспорването на неравенството в онкологичните грижи
Идентифициране на явна и скрита дискриминация в здравните практики
Изследване на приобщаващо съюзничество и ефективно застъпничество
Разбиране как да се ангажират ключовите заинтересовани страни за приобщаващи резултати

Дискусия: Какви са предизвикателствата пред младите пациенти по време на онкологичните им грижи?

Статистика за дискриминацията в здравеопазването

Жените с двигателни увреждания са с 70% по-малко вероятно да бъдат питани за контрацепция
Пациентите, които са част от чернокожи (18.6%) и азиатски (15.4%) групи, са с по-малка вероятност да се доверяват и да имат увереност в лекари или медицински сестри, отколкото белите етнически групи.
40.7% от лекарите казват, че са уверени в способността си да предоставят същото качество на грижи на пациенти с увреждания.
Само 8% от клиницистите са съгласни, че са уверени в знанията си за специфичните здравни нужди на LGBTQ+ пациенти, и много малко от тях рутинно питат за сексуална ориентация (5%), полова идентичност (3%) и предпочитани местоимения (2%).

Дискусия: Каква е ролята на застъпника за пациента?

Граници на ролята

Застъпниците за пациентите трябва да бъдат:

Видими поддръжници на приобщаването
Активно да слушат, за да разбират
Постоянно да се стремят да образоват себе си и другите
Защитници на пациентите и недостатъчно представените групи, като ги включват в кръговете на властта
Добри към себе си, това е път на учене, а не на обвиняване
Съюзници, които се противопоставят на изключването

Застъпниците за пациентите не е необходимо да бъдат:

Доставчици на здравни услуги
Терапевти
Специалисти по приобщаване
Полиция на мисълта
Политици

Къде са вашите умения?

Говорителят – подкрепя гласно
Шампионът – насърчава хората да излязат напред
Усилвателят – усилва гласовете
Защитникът – въвежда недостатъчно представените групи в кръговете на властта
Ученият – слуша и учи, чете и проучва
Съюзникът, който се противопоставя – отвръща на обидни коментари или шеги
Довереникът – предоставя пространство за подкрепа

Кое ви се струва най-удобно? Кое ви се струва най-неудобно?

Защо застъпничеството за пациента е важно в онкологичните грижи?

Позволява на доставчиците на здравни услуги и създателите на политики да разбират по-добре нуждите и преживяванията на пациента
Свързано е с повишено качество на живот и резултати от лечението. Подобрява здравната грамотност при пациентите
Дава глас на хора, които не биват чути
Държи здравната система отговорна

Кои са заинтересованите страни в приобщаващите онкологични грижи?

Вътрешни или външни
Вземащи решения или влияещи лица
Участващи, засегнати, заинтересовани страни

Чий глас липсва в обичайните ви разговори за онкологични грижи…?

Разберете тяхното влияние и интерес

Матрица сила/влияние (Източник: адаптирано по Burford (2013, p.56)):

	Ниско влияние	Високо влияние
Висока власт	Поддържайте удовлетворени: Ангажирайте ги в областта им на интерес; Предоставяйте актуализации; Не претоварвайте	Управлявайте отблизо: Ангажирайте рано; Сътрудничете си; Включвайте в решенията; Редовен контакт
Ниска власт	Наблюдавайте: Предоставяйте обща информация/комуникации; Поддържайте комуникациите ненатрапчиви	Поддържайте информирани: Ангажирайте и информирайте; Използвайте тяхната подкрепа; Посланици на проекта

Кои са ключовите заинтересовани страни? Къде се вписват в модела сила-влияние? Какви методи бихте използвали, за да ги ангажирате?

Казус 1: Julia (15 години) се подлага на лечение за рак в Полша. Нейният онколог би искал да я включи в ново клинично изпитване, за което тя отговаря на всички критерии за допустимост. Тя и родителите ѝ не говорят полски, което ги кара да се тревожат за проучването, тъй като не разбират информацията, която са получили.

Казус 2: Raffy (22 години) е дошъл/дошла при вас, защото е недоволен/недоволна от лечението, което е получил/получила по време на последния си болничен престой. На неговия/нейния приятел не е било позволено да го/я посещава по време на възстановяването, тъй като не е бил считан за семейство. Raffy би искал/искала вашата подкрепа, за да се обърне внимание на тази политика, така че това да не се случва отново и да не засяга други LGBTQ+ двойки.

Смели разговори: постигане на най-добрия резултат

Мнозинството от хората: добронамерени, но с липса на знания, неизследвани предразсъдъци
Малцинство от хората: умишлено причиняват вреда

Помнете намерение срещу въздействие. Поведението се усеща по един и същи начин, ако сте от страната на получателя му.

Въздействие срещу намерение

Оспорване на поведение

Pull: Отворени въпроси; Извеждане на гледни точки; Активно слушане

Push: Предлагане; Даване на информация; Отстояване

Въпроси?

Следващи стъпки

Обсъдете с други какво сте научили
Изпълнете дейностите във вашата работна тетрадка
Проверете кога ще бъде следващата ви сесия
Потърсете допълнителна подкрепа при нужда

Сесия 6: Вдъхновяване на другите чрез обучение и дискусия за приобщаване

Организационни бележки

Нека се ангажираме да създадем среда, в която хората се чувстват в безопасност да участват.
Давайте на хората пространство да споделят мнението си, като се уверяваме, че правим това по неосъждащ начин
Бъдете съобразителни с това, че в стаята може да има хора с личен опит по тази тема.
Въпросите и участието са добре дошли – моля, вдигнете ръка.

Цели на сесията

Размисъл върху това, което разгледахме досега, и предизвикателствата при връщането на това учене във вашата организация
Изграждане на аргумента в полза на приобщаването
Управление на трудни разговори
Овластяване на другите да започнат своето пътуване

Дискусия: Как подходихте към представянето на аргумента в полза на приобщаването пред вашите колеги и ръководители?

Какво е въздействието на изключването на работното място и върху качеството на грижите?

Помислете за момент на работа, когато вие или някой, когото познавате, се е чувствал изключен:

Какво беше въздействието върху вас/него лично?
Как това повлия на представянето?

Хора

По-ниски нива на ангажираност
По-високи отсъствия
Проблеми със задържането
Психично влошено здраве
Недоволство от работата
Нисък морал
Лоши взаимоотношения

Представяне

По-ниска продуктивност
Увреждане на репутацията
Загуба на приходи
Качеството страда
Целите не се постигат
Намалена удовлетвореност на клиентите
Лошо вземане на решения

Видео (Източник: Vodafone LGBT+ and Friends)

Защо е важно да бъдем приобщаващи? Това създава „Психологическа безопасност“

Психологическа безопасност:

безопасно е да поемате рискове без страх от ответни действия
безопасно е да признавате грешки, да задавате въпроси, да предлагате идеи

Ползи:

задържане
разнообразие на мисленето/иновации
увеличени приходи
възприема се като по-ефективно

Дискусия: Защо хората могат да отхвърлят разнообразието и приобщаването?

Причини за наративи на отхвърляне

Страх
Морална паника
Влияние на дезинформацията
Оспорва представата им за света

Дискусия: Как можем да подкрепим/повлияем на някого, който не е съгласен с нас, без да го караме да се чувства заглушен?

Най-добрият резултат: растеж

Стремеж да преместим някого от неговата зона на комфорт/място на предразсъдък и навик
В зоната на учене, като минимизираме страха и срама
Крайната цел е зоната на растеж

Схема Becoming Anti-Racist (адаптирана от Andrew M. Ibrahim MD, MSc по схемата “Who Do I Want to Be During COVID-19” (оригинален автор неизвестен) с идеи, извлечени от работата на Ibram X. Kendi):

Зона на страха: Отричам, че расизмът е проблем. Избягвам трудни въпроси. Стремя се да ми е комфортно. Говоря с други хора, които изглеждат и мислят като мен.
Зона на учене: Признавам, че расизмът е настоящ и актуален проблем. Търся въпроси, които ме карат да се чувствам неудобно. Разбирам собствената си привилегия да игнорирам расизма. Образовам се за расата и структурния расизъм. Уязвим/а съм по отношение на собствените си предразсъдъци и пропуски в знанията. Слушам други хора, които мислят и изглеждат различно от мен.
Зона на растеж: Разпознавам как може несъзнателно да извличам полза от расизма. Насърчавам и защитавам политики и лидери, които са Anti-Racist. Оставам със своя дискомфорт. Изказвам се, когато видя расизъм в действие. Образовам колегите си как расизмът вреди на нашата професия. Не позволявам грешките да ме спират да бъда по-добър/добра. Отстъпвам позиции на власт на хора, които иначе са маргинализирани. Обграждам се с други хора, които мислят и изглеждат различно от мен.

Действие, въздействие, направи

Действие: „Когато направихте това…“ (конкретен пример за поведение) — Когато говорихте над младия човек, вместо с него
Въздействие: „Това означаваше, че…“ (въздействие на поведението) — Това го/я накара да се чувства така, сякаш не е включен/а в решението, и всъщност го/я направи по-уплашен/а от лечението
Направи: „В бъдеще, можете ли да…“ (предложете различен начин на поведение) — Дори ако не сте сигурни дали разбира, говорете с него/нея, а не с неговия/нейния грижещ се, и попитайте дали има нужда от допълнителна подкрепа, за да разбере

Charrette

Среща, на която всички заинтересовани страни по даден проект се опитват да разрешат конфликти и да очертаят решения. (Илюстрирано с филма The Best of Enemies (2019), „Change is worth fighting for“, по истинска история.)

Метод на диалога

Стъпка 1: Попитайте хората какво смятат, че другата група/човек мисли за тях, за да подчертаете вредното въздействие на стереотипите и предположенията
Стъпка 2: Фасилитирайте модерирана дискусия, в която хората могат да споделят възгледите си в уважителен и открит форум, за да се почувстват изслушани и ценени
Стъпка 3: Насърчете хората да откроят области, в които могат да се учат едни от други и да разширяват знанията си чрез любопитство и емпатия

https://www.ted.com/talks/eve_pearlman_how_to_lead_a_conversation_between_people_who_disagree

Групова дискусия

Къде е вашата увереност да обсъждате темите, които разгледахме, с вашите колеги?
Какви предизвикателства идентифицирахте при връщането на това учене във вашата организация?
Каква допълнителна подкрепа смятате, че бихте имали нужда?

Въпроси?

Използвана литература

Émile Durkheim: Разделението на труда в обществото (оригинално заглавие: De la division du travail social), 1893.
Geert Hofstede: Последствията от културата: международни различия в ценностите, свързани с работата, Sage 1980.
Edward Twitchell Hall Jr: Отвъд културата, 1976.
Edward Twitchell Hall Jr: Мълчаливият език, 1959.
Peggy McIntosh: Привилегията на белите: разопаковане на невидимата раница, 1989
Vassal, G., O. Kozhaeva, S. Griskjane, F. Arnold, K. Nysom, L. Basset, L. Kameric et al. "Достъп до основни противоракови лекарства за деца и юноши в Европа." Annals of Oncology 32, no. 4 2021: 560-568.
Moudatsou, Maria, Areti Stavropoulou, Anastas Philalithis, and Sofia Koukouli. "Ролята на емпатията при специалистите в здравните и социалните грижи." In Healthcare, vol. 8, no. 1, p. 26. MDPI, 2020.
Führer, L. "Социалното значение на цвета на кожата": изследване на взаимовръзката между фенотип/раса и нация в Норвегия. 2021

За тази публикация

Публикувано от Youth Cancer Europe в рамките на проекта European Network of Youth Cancer Survivors (EU-CAYAS-NET), със съдържание за обучение, разработено съвместно с Inclusive Employers. За повече информация, моля, вижте програмата на събитието и други подробности на www.beatcancer.eu

Финансиране и отказ от отговорност

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция по здравеопазване и цифрови технологии (HaDEA). Нито Европейският съюз, нито предоставящият финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Тази публикация е част от EU-CAYAS-NET – EU Network of Youth Cancer Survivors.

Изтеглете PDF файла