Речник на рака
Изчерпателен медицински речник с термини, дефиниции и обяснения, свързани с рака, за да ви помогне да разбирате по-добре медицинската терминология и понятия.
Филтри
Показани 50 от 53 термини в Лечение
Адювантната ендокринна терапия е лечение, което се използва за намаляване на риска от връщане на рака след основното лечение, например операция. То включва използване на лекарства, блокиращи хормоните, за да се предотврати растежът на раковите клетки, особено при чувствителни към хормони ракови заболявания като рак на гърдата.
Вижте пълната дефиниция→Адювантната терапия е лечение, което се прилага в допълнение към основното лечение и обикновено се използва при лечението на рак, за да се унищожат скрити или потенциални ракови клетки и да се намали рискът от връщане на рака. То може да включва химиотерапия, лъчетерапия, хормонална терапия, таргетна терапия или биологична терапия.
Вижте пълната дефиниция→Адювантната химиотерапия е подход на лечение, при който се използват лекарства за унищожаване на раковите клетки, останали в организма след първичното лечение, като например операция или облъчване. Този метод обикновено се прилага, за да се намали рискът от рецидив на рака и да се подобри общата преживяемост на пациента.
Вижте пълната дефиниция→Алогенната трансплантация на костен мозък е медицинска процедура, при която пациентът получава здрави кръвотворни стволови клетки от генетично сходен, но не идентичен донор, за да замени увредения или болен костен мозък.
Вижте пълната дефиниция→Алогенната трансплантация на стволови клетки е медицинска процедура, при която пациентът получава кръвотворни стволови клетки от генетично сходен, но не идентичен донор. Това лечение често се използва при състояния, засягащи костния мозък или кръвта, като левкемия и лимфом.
Вижте пълната дефиниция→Андрогендепривативната терапия (АДТ) е подход за лечение, използван предимно при рак на простатата. Тя действа чрез намаляване или блокиране на производството или действието на андрогените - мъжки полови хормони като тестостерона, които могат да стимулират растежа на раковите клетки. ADT може да се прилага чрез операция, медикаменти или хормонална терапия и е ефективна за забавяне или спиране на прогресията на рака.
Вижте пълната дефиниция→Анти-естроген се отнася за вещество, което блокира производството или използването на естрогени или потиска техните ефекти. Те обикновено се използват при лечение на хормонален дисбаланс, например свързан с менопаузата, или при някои видове рак на гърдата с положителни хормонални рецептори.
Вижте пълната дефиниция→Антигенът за съзряване на В-клетките (BCMA) е протеин, който се намира на повърхността на В-клетките, които са вид бели кръвни клетки, участващи в имунния отговор. BCMA играе ключова роля за растежа, оцеляването и диференциацията на тези клетки.
Вижте пълната дефиниция→Антиметаболитите са клас лекарства, които потискат функцията на естествените метаболити, жизненоважни вещества за клетъчните процеси, което води до разрушаване на клетките. Обикновено използвани в химиотерапията, тези лекарства са насочени към бързо делящите се ракови клетки, като забавят или спират растежа им. Те имитират естествени вещества, като пречат на синтеза на ДНК, което възпрепятства клетъчната репликация.
Вижте пълната дефиниция→Бевацизумаб, продаван под името Avastin, е моноклонално антитяло, използвано при лечение на рак. То потиска ангиогенезата, като блокира действието на съдовия ендотелен растежен фактор (VEGF) - вещество, което подпомага растежа и разпространението на тумора. Бевацизумаб се използва при различни видове рак, включително колоректален, на белия дроб, на гърдата, на бъбреците и на очите.
Вижте пълната дефиниция→Бисфосфонатите са група лекарства, използвани за лечение на остеопороза и подобни костни заболявания. Те действат, като забавят процеса на разграждане на костите, като по този начин запазват костната маса и предотвратяват фрактури. Използват се и за лечение на високи нива на калций в кръвта, причинени от някои видове рак.
Вижте пълната дефиниция→Блеомицинът е мощно лекарство, което се използва предимно като химиотерапевтично средство за лечение на различни видове рак, включително рак на тестисите, болест на Ходжкин и някои видове лимфом. То действа, като пречи на растежа и разпространението на раковите клетки в организма. Въпреки това той е свързан с рискове, като например потенциална токсичност за белите дробове. Обикновено се прилага интравенозно или под кожата.
Вижте пълната дефиниция→Ваксините срещу рак са биологични вещества, които се прилагат за стимулиране или възстановяване на способността на имунната система да се бори с рака. Те се предлагат в две форми: превантивни ваксини, които предпазват от вируси, за които е известно, че причиняват рак, например HPV ваксина, и лечебни ваксини, които помагат на имунната система да се насочи към раковите клетки и да ги унищожи. Ваксините срещу рак могат да бъдат от синтетичен или естествен произход и да действат самостоятелно или ръка за ръка с други възможности за лечение.
Вижте пълната дефиниция→Ваксинотерапията е подход за лечение, при който се използват ваксини за стимулиране на имунната система на организма да се бори с болести, особено с инфекции и някои видове рак.
Вижте пълната дефиниция→Валрубицин е химиотерапевтично лекарство, което се използва предимно за лечение на рак на пикочния мехур, който не е реагирал на други лечения. То действа, като пречи на растежа на раковите клетки, забавяйки или спирайки тяхното разпространение.
Вижте пълната дефиниция→Генната терапия е медицинска процедура, при която се използват гени за предотвратяване или лечение на заболявания. Тя включва въвеждане, промяна или потискане на генетичен материал в клетките на човека с цел смекчаване на заболяването. Техниката може да бъде насочена към соматични (телесни) или зародишни (яйцеклетки или сперматозоиди) клетки, но понастоящем за лечение се разглеждат само терапии, насочени към соматични клетки, тъй като промените не са наследствени.
Вижте пълната дефиниция→Грижата за оцелелите се отнася до цялостното здравно обслужване и подкрепа, предоставяни на лица, които са завършили първоначалното лечение на рака. То се фокусира върху наблюдението на рецидивите, справянето с дългосрочните странични ефекти и задоволяването на психосоциалните нужди, за да помогне на оцелелите да водят здравословен живот.
Вижте пълната дефиниция→Електрохимиотерапията е медицинско лечение, което съчетава химиотерапия и електрически импулси за повишаване на ефективността на противораковите лекарства и се използва предимно за лечение на кожни и подкожни тумори.
Вижте пълната дефиниция→Золедроновата киселина е вид лекарство, класифицирано като бисфосфонат, което се използва предимно в здравната индустрия за лечение на заболявания, свързани с костите. Тя се използва за лечение на състояния като болест на Paget, високи нива на калций в кръвта, дължащи се на злокачествени заболявания, и за предотвратяване на скелетни фрактури при пациенти с ракови заболявания като множествен миелом и рак на простатата.
Вижте пълната дефиниция→Имунотерапията е вид медицинско лечение, което използва собствената имунна система на организма за борба със заболявания, включително рак. Това може да се осъществи по няколко начина, включително стимулиране на имунната система да работи по-усилено, предоставяне на компоненти като изкуствени протеини на имунната система или обучението ѝ да атакува конкретно раковите клетки.
Вижте пълната дефиниция→Интратекалната химиотерапия е вид лечение на рак, при което химиотерапевтичните лекарства се инжектират директно в цереброспиналната течност, обграждаща главния и гръбначния мозък. Този метод се използва за прицелване в раковите клетки в централната нервна система.
Вижте пълната дефиниция→"Ароматазен инхибитор" е клас лекарства, използвани за лечение на рак на гърдата и рак на яйчниците при жени в постменопауза. Тези лекарства действат, като блокират ензима ароматаза, който организмът използва за производството на естроген - хормон, който може да стимулира растежа на някои видове ракови клетки. Следователно, като намаляват нивата на естроген, тези инхибитори могат да забавят или спрат растежа на раковите заболявания.
Вижте пълната дефиниция→Инхибиторите на VEGF са лекарства, които блокират действието на съдовия ендотелен растежен фактор (VEGF) - протеин, който подпомага образуването на кръвоносни съдове. Тези инхибитори се използват за лечение на различни състояния, предимно някои видове рак и очни заболявания, като ограничават растежа на кръвоносните съдове, които доставят хранителни вещества на туморите или засягат зрението.
Вижте пълната дефиниция→Инхибиторите на апоптозата са вещества, които предотвратяват или забавят процеса на апоптоза - програмирана клетъчна смърт, която е от съществено значение за поддържане на здравословна клетъчна обмяна и развитие в организма. Тези инхибитори могат да се използват в медицинското лечение за предпазване на клетките от преждевременна смърт, особено при заболявания, при които оцеляването на клетките е нарушено.
Вижте пълната дефиниция→Инхибиторите на пътя на Хеджхог са клас лекарства, които блокират сигналния път на Хеджхог, който участва в клетъчния растеж и развитие. Тези инхибитори се използват предимно при лечението на някои видове рак, при които този път е необичайно активиран.
Вижте пълната дефиниция→Иринотеканът е вид химиотерапевтично лекарство, класифицирано като инхибитор на топоизомераза I. Това лекарство се използва предимно за лечение на ракови заболявания, включително колоректален и белодробен рак. То действа, като пречи на репликацията на раковите клетки, като по този начин предотвратява техния растеж и разпространение. Иринотекан обикновено се прилага интравенозно.
Вижте пълната дефиниция→Итрий-90 (Y-90) е радиоактивен изотоп на елемента итрий, който се използва в медицината, например при лъчева терапия за лечение на някои видове рак. Благодарение на високото си енергийно ниво и краткия си период на полуразпад Y-90 може да достави мощна доза радиация в целева област, подпомагайки селективното унищожаване на туморни клетки.
Вижте пълната дефиниция→Антитяло-зависимата клетъчна цитотоксичност (ADCC) е процес, при който имунните клетки се насочват към клетки, маркирани с антитела, и ги унищожават. Този механизъм е от решаващо значение за елиминирането на инфектираните или раковите клетки в организма.
Вижте пълната дефиниция→Комбинираната терапия се отнася до използването на повече от едно лекарство или лечебен подход за лечение на дадено заболяване или състояние. Този метод често се използва за повишаване на ефективността на лечението, намаляване на страничните ефекти и предотвратяване на лекарствена резистентност.
Вижте пълната дефиниция→Конюгатите антитяло-лекарство (ADCs) са целеви терапевтични средства за лечение на рак, които съчетават антитяло, специфично за антиген, свързан с тумора, с цитотоксично лекарство, предназначено да убива раковите клетки. Те позволяват прецизно доставяне на лекарството, като намаляват увреждането на здравите тъкани и потенциално подобряват ефективността на лечението и намаляват страничните ефекти.
Вижте пълната дефиниция→Инфилтриращите тумора лимфоцити (TIL) са имунни клетки, които са се придвижили от кръвния поток до тумора. Те са част от естествената защитна система на организма и могат да разпознават и атакуват раковите клетки, което може да помогне за забавяне или спиране на растежа на тумора.
Вижте пълната дефиниция→Инхибиторите с малки молекули са вид лекарства, предназначени да блокират специфични ензими или протеини в клетките, които допринасят за болестни процеси, като например рак. Тези лекарства обикновено са достатъчно малки, за да навлязат лесно в клетките и да попречат на функцията на целевите молекули, като спомагат за забавяне или спиране на развитието на заболяванията.
Вижте пълната дефиниция→"Молекулярна мишена" означава специфична молекула в клетката, обикновено протеин, която е идентифицирана като ключова за пътя на заболяването. Чрез разработване на лекарства, които да взаимодействат или да се намесват в тези конкретни молекули, доставчиците на здравни услуги могат потенциално да възпрепятстват развитието на заболяването. Това е в основата на целевите терапии в медицинските изследвания.
Вижте пълната дефиниция→Неоадювантната терапия е подход за предоперативно лечение, който се използва главно за намаляване на раковите тумори преди основното лечение. Тя може да включва химиотерапия, лъчетерапия или хормонална терапия и обикновено се прилага, за да направи операциите по-малко инвазивни и по-успешни. Нейната ефективност се измерва с помощта на патологичен пълен отговор (pCR).
Вижте пълната дефиниция→Палиативната химиотерапия е вид лечение на рака, насочено към облекчаване на симптомите и подобряване на качеството на живот на пациенти с напреднал рак. Тя не е предназначена за лечение на рака, а за овладяване на болката и други симптоми.
Вижте пълната дефиниция→Палиативните грижи се отнасят до специализирани медицински грижи, насочени към облекчаване на симптомите, болката и стреса, причинени от сериозни заболявания. Тя има за цел да повиши качеството на живот както на пациента, така и на неговото семейство, и е подходяща за всеки етап или вид заболяване.
Вижте пълната дефиниция→Анти-еметикът е вид лекарство, което се използва предимно за предотвратяване или лечение на гадене и повръщане - симптоми, често свързани с морска болест, химиотерапия, радиация и хирургия. Тези лекарства действат, като блокират невротрансмитерите, които предизвикват тези неприятни усещания. По този начин те са от решаващо значение за лечението на следоперативно и предизвикано от химиотерапия гадене и повръщане.
Вижте пълната дефиниция→Протонната терапия е усъвършенстван вид лъчелечение, при което за унищожаване на раковите клетки се използват високоенергийни протонни лъчи вместо конвенционалните рентгенови лъчи. Чрез прецизното насочване към туморите протонната терапия свежда до минимум увреждането на здравите тъкани и органи, като потенциално намалява страничните ефекти и подобрява резултатите за пациентите.
Вижте пълната дефиниция→Психоонкологията (от психология и онкология) се отнася до психологическите грижи за пациенти с рак и оцелели от рак (консултации за рак). Друг термин е психосоциална онкология. По този начин психоонкологията е интердисциплинарна форма на психотерапия или клинична психология, която се занимава с психологическите, социалните и социално-правните условия, последиците и съпътстващите симптоми на рака. В практическия контекст на грижите или терапията отговорността на психоонколога е да подкрепи пациента в справянето с болестта чрез различни техники, например кризисна интервенция или интервенции, ориентирани към ресурсите. Целта тук е да се укрепи компетентността на пациента да се справя със заболяването. Психоонкологичните грижи трябва да се осигурят във всички фази на заболяването, т.е. по време на острото лечение, рехабилитацията, а също и след успешното лечение.
Вижте пълната дефиниция→Терминът "психосоциален" се отнася до комбинираното влияние на психологическите и социалните фактори върху цялостното благосъстояние и функциониране на индивида. Той обхваща взаимодействието между психическото или емоционалното състояние на човека (психологическо) и различните аспекти на неговата социална среда, включително взаимоотношенията, културния контекст и обществените влияния. Психосоциалният подход разглежда динамичното взаимодействие между вътрешните преживявания на индивида и външните социални фактори, които формират и влияят върху неговото психично здраве, поведение и цялостното качество на живот.
Вижте пълната дефиниция→Радиационната некроза е състояние, при което здрава тъкан се уврежда и загива в резултат на излагане на лъчева терапия, която обикновено се използва при лечение на рак. Това може да доведе до симптоми като оток, неврологичен дефицит и други усложнения в зависимост от засегнатата област.
Вижте пълната дефиниция→Лъчетерапията е вид лечение на рак, при което се използват високи дози радиация за унищожаване на раковите клетки и свиване на туморите. Тя може да се прилага външно чрез апарати извън тялото или вътрешно, когато радиоактивен материал се поставя в тялото в близост до раковите клетки. Това лечение има за цел да увреди ДНК на раковите клетки, като им попречи да растат и да се делят.
Вижте пълната дефиниция→Лъчетерапията, известна също като лъчева терапия, е вид лечение на рак, при което се използва високоенергийна радиация за унищожаване на раковите клетки. То може да се прилага външно чрез машина, която се насочва към засегнатата област, или вътрешно чрез въвеждане на радиоактивен материал в тялото. То е предназначено да убива раковите клетки, като същевременно свежда до минимум увреждането на здравите тъкани.
Вижте пълната дефиниция→Синдромът на лъчевата фиброза е състояние, което възниква, когато здрава тъкан се бележи и става твърда след излагане на лъчева терапия, често използвана при лечение на рак. Това може да доведе до редица симптоми в зависимост от засегнатата област, включително болка, ограничени движения и функционални увреждания.
Вижте пълната дефиниция→Системната терапия се отнася до използването на медикаменти или лечение, които въздействат върху цялото тяло, а не върху определена област или част. Обикновено се използва за лечение на заболявания, които са се разпространили в целия организъм, като например рак, като циркулира в кръвообращението, за да достигне до клетките на различни места.
Вижте пълната дефиниция→"Стероидна терапия" се отнася до медицинската употреба на стероидни хормони, естествени или синтетични, за лечение на заболявания и състояния. Стероидите могат да намалят възпалението, да потиснат реакцията на имунната система и да балансират хормоните. Те се използват при състояния като астма, артрит, автоимунни заболявания и рак. Лечението със стероиди трябва да се управлява внимателно поради потенциалните странични ефекти.
Вижте пълната дефиниция→Инхибиторите на топоизомеразата са лекарства, които пречат на действието на ензимите топоизомераза, които помагат за управлението на структурата на ДНК по време на клетъчното делене. Тези инхибитори се използват предимно при лечение на рак, за да се предотврати размножаването на раковите клетки.
Вижте пълната дефиниция→Хаплоидентичният донор е член на семейството, чийто тъканен тип съвпада точно с половината от маркерите на човешкия левкоцитен антиген (HLA) на реципиента, и се използва често при трансплантация на костен мозък, когато няма напълно съвместим донор.
Вижте пълната дефиниция→Химиотерапията е медицинско лечение, при което се използват мощни лекарства, насочени към бързия растеж на раковите клетки в организма и потискащи го. Целта на този подход е да се спре или забави развитието на рака, като се наруши процесът на клетъчно делене и се увреди ДНК на раковите клетки, което в крайна сметка предотвратява способността им да се възпроизвеждат и разпространяват. Въпреки че ефективността на химиотерапията може да варира в зависимост от вида и стадия на рака, тя играе решаваща роля в цялостното лечение на рака, като често се използва в комбинация с други терапии като хирургия, лъчелечение и целеви терапии.
Вижте пълната дефиниция→Запазващата хирургия на гърдата, известна още като лумпектомия, е хирургична процедура, целяща премахване на тумор или анормална тъкан от гърдата, като се запазва възможно най-голяма част от нея. Тя често се използва при лечението на рак на гърдата в ранен стадий и обикновено е последвана от лъчетерапия, за да се сведе до минимум рискът от рецидив на рака.
Вижте пълната дефиниция→Разгледайте по категория
Как да използвате речника
Съвети за търсене
- • Търсете медицински термини, дефиниции или синоними
- • Използвайте азбучния индекс, за да разглеждате по букви
- • Филтрирайте по категория, за да намерите свързани термини
- • Кликнете върху термин, за да видите пълната дефиниция
Категории
- • Анатомия: Части и структури на тялото
- • Лечение: Терапии и процедури
- • Диагноза: Изследвания и прегледи
- • Симптоми: Признаци и симптоми
- • Медикаменти: Лекарства и медикаменти