В това интервю Ориана споделя уникалните си механизми за справяне - от интроспекция и емоционално изразяване до терапевтичната сила на косматия спътник. Ориана споделя най-добрия съвет, който някога е получавала, моментите, които мигновено озаряват живота ѝ, и това, което я прави целеустремена, както в личен план, така и като психотерапевт.
Как се казвате? На колко години сте? Откъде сте?
Казвам се Ориана, на 34 години, и съм от Португалия!
Каква е вашата диагноза?
Дребноклетъчен рак на яйчниците - хиперкалциемичен тип, рядък вид рак на яйчниците, който се среща главно при момичета, юноши и млади жени. Той е толкова рядък, че когато бях диагностицирана, в света бяха известни само 300 случая.
Как и кога разбрахте за диагнозата си?
Научих диагнозата си на 24.12.2011 г., на 22-годишна възраст, докато бях в болница, за да се възстановя от операция. Влязох в тази операция, знаейки, че ще имам тумор, но нямаше потвърждение, че това ще бъде рак. Това се случи след няколко месеца ходене в спешното отделение, където многократно ми казваха, че всичко е наред, че е тревожност или атипична уринарна инфекция.
На какво ви научи пътуването с рака?
Основните изводи са свързани със силата на знанието и надеждата, както и с това как да се справяме по-добре с несигурността, тъй като това, което приемаме за даденост, може да се промени драстично само за миг. За щастие, надеждата ви помага да изградите устойчивост и ви дава пространство да процъфтявате и да се възстановите 🙂.
Какво Ви помогна най-много по време на лечението?
Интроспекцията и емоционалната вентилация винаги са били налице - изказани, написани, изкрещени или изплакани! Четене на книги за оцелели от рак AYAs, гледане на лекции в TED и общуване в онкологични онлайн общности. Проучване на леченията на рак и холистичните подходи, установяване на рутинни практики за медитация, упражнения за пациенти с рак и готвене. Също така бях доброволец в приемна грижа, докато провеждах имунотерапия.
Какво се е променило в живота ви след поставянето на диагнозата рак?
Това промени всичко, защото промени гледната ми точка за живота, амбициите ми, мотивацията ми и отношенията ми със себе си (самовъзприемането ми и начина, по който се грижа за себе си). Предполагам, че една от най-видимите промени е свързана с участието ми в "Застъпничество за пациентите".
Ако се срещнете със себе си в деня, в който сте чули диагнозата, какво бихте казали на по-младото си аз?
Бих искала да хвана по-младото си аз за ръка и да му кажа: "Това не е начинът, който си очаквал, трудно е да се преработи и ще бъде дълго и трудно. Ще се съмнявате в себе си, може би ще искате да се откажете, но ще откриете огромна устойчивост и страст към живота. Ресурсите, от които се нуждаете, са във вас, във вашето семейство и дори в непознати хора. Един ден ще придадете смисъл на всичко това".
Какво бихте искали да постигнете в рамките на EU-CAYAS-NET?
Иска ми се чрез тази мрежа да смекчим чувството на самота, с което се сблъскват много млади хора, болни от рак, и работата ни да допринесе за образоването на населението, политиците, здравните специалисти и други заинтересовани страни относно нуждите на младите хора, болни от рак, по време на и след лечението, за справедливо посрещане на здравните и психосоциалните нужди на младите хора в цяла Европа.
Какви са досегашните ви постижения (формални или неформални, образование или хоби)?
Мога да изброя всички "важни етапи за възрастните", които се случиха в живота ми - да завърша магистратура, да започна работа, да се срещам с хора и да се оженя - тъй като виждах как тези неща ми се изплъзват и чувствах, че трябва да се стремя да ги постигна. Най-големите ми постижения обаче бяха възвръщането на самочувствието ми да правя планове занапред и приготвянето на първата ми коледна вечеря за семейството ми 10 години след поставянето на диагнозата.
Кой е най-добрият съвет, който някога сте получавали?
"Понякога се налага да вземаме рисковани решения и за вас това е моментът!" Това ми каза един лекар, докато четях информираното съгласие за имунотерапия. Бях смазан от възможните странични ефекти и неговите думи бяха това, от което се нуждаех, за да се почувствам овластен и да взема решението си!
Кое ви кара да заблестите веднага?
Моята сродна котешка душа - моята котка Paxá 😀! Той е до мен още от фазата на химиотерапията и продължава да ме разтапя по същия очарователен начин всеки ден (кара съпруга ми да ревнува)! Вкусната храна също върши работа или гледането на снимки/видеоклипове от пътуване, което съм предприела със съпруга ми, или от сватбения ни ден.
Какво кара живота ви да се чувства целенасочен?
Освен любовта, която изпитвам към и от семейството си и други значими взаимоотношения, приемането на моята уязвимост и осмислянето ѝ напълно промениха целта ми, така че опитите да допринеса за промените, които бих искала да се случат, ме карат да се чувствам заземена. Чувствам цел и в работата си като психотерапевт, много е удовлетворяващо да виждам подобрения в благосъстоянието на другите.
Кой урок ви беше най-трудно да научите?
Загубих невинността на живота, сблъсквайки се със смъртта, оплаквайки себе си и бъдещето, което си представях, и чувствайки се отделен от всичко и всички! Тогава почувствах, че съм се променил, и не виждах "света около мен" да съпътства тази промяна. Сякаш си с единия крак в "два свята" и трябва да балансираш този преход, да не говорим, че трябва да се справяш със страничните ефекти завинаги.
Кое е последното нещо, което гледахте в Netflix, и защо решихте да го гледате?
"Да доживееш до 100 години: тайните на сините зони" Интересуваше ме, защото по принцип се вдъхновявам от хората и ми е интересно какво правят те и как това влияе на качеството им на живот. Това ми помага да мисля, че имам избор и че има неща, върху които мога да се съсредоточа, за да подобря благосъстоянието си. Също така исках да разбера дали констатациите съответстват на други неща, които вече бях чел и видял.
