В това интервю Луси Струблова споделя опита си с невроендокринен тумор и разказва как диагнозата, поставена на 10-годишна възраст, е повлияла на възгледите ѝ за живота. В своята история Луси подчертава значението на семейната подкрепа, устойчивостта и намирането на цел в това да помагаш на другите, като предлага дълбоки прозрения за преодоляване на трудностите с усмивка.
Как се казвате? На колко години сте? Откъде сте?
Казвам се Луцие Щрублова, на 32 години съм, идвам от град Зноймо, който се намира в южната част на Чешката република.
Каква е вашата диагноза?
Диагнозата ми е невроендокринен тумор, локализиран в черния дроб и съседните лимфни възли.
Как и кога разбрахте за диагнозата си?
Разбрах за диагнозата си, когато бях на 10 години, но имам здравословни проблеми от 6-годишна възраст. Станах много слаба, повръщах, кожата ми се зачервяваше и не можех да извършвам обичайните си дейности.
На какво ви научи опитът с рака?
Опитът ми с рака ме научи да ценя живота.
Какво Ви помогна най-много по време на лечението?
Най-много ми помогнаха подкрепата на семейството ми, страхотният персонал в болницата, музиката, четенето и споделянето с други пациенти.
Какво се е променило в живота ви след поставянето на диагнозата рак?
Всичко се промени, целият ми живот, възприятието ми за живота и за света.
Ако се срещнете със себе си в деня, в който сте чули диагнозата, какво бихте казали на по-младото си аз?
Силно се прегръщах и му казвах да не се притеснява, че всичко в живота се случва с причина.
Какво бихте искали да постигнете в рамките на EU-CAYAS-NET?
Тъй като съм национален лидер на пациентите, бих искала да натрупам опит и да науча най-добрите практики, които могат да бъдат приложени в нашата страна. И да помогна за засилване на гласа на пациентите.
Опитайте се да опишете себе си в 3 изречения.
Аз съм жена, която обича живота, обичам да се смея и да прекарвам време с хора, които изпълват сърцето ми с любов. Когато реша да направя нещо, се впускам в него. Упорита съм.
Какви са досегашните ви постижения (формални или неформални, образование или хоби)?
Най-голямото ми постижение в живота е дъщеря ми Анита. Гордея се, че съм и съосновател на пациентската организация "Заедно за усмивка". Имам диплома по хранителна терапия и работя като изследовател и хранителен терапевт с педиатрични и юношески пациенти с рак, като особено внимание отделям на тези, които са подложени на лечение на рак в пубертета.
С какво се занимавате през свободното си време?
В свободното си време се наслаждавам на семейството, приятелите си, танците и пътуванията.
От какво се нуждаете/искате да получите бърз курс?
На английски език :))
Кой е най-добрият съвет, който някога сте получавали?
Когато преминаваш през ада, продължавай.
Какъв е любимият ви девиз в живота?
Ние виждаме правилно само със сърцето си. Това, което е важно, е невидимо за очите. - Антоан дьо Сент-Екзюпери
Кое ви кара да заблестите веднага?
Когато видя усмивка.
Какво правите, за да се отпуснете?
Танцувам, съм сред природата, чета книги и си взимам гореща вана.
Какво ви кара да продължавате всеки ден?
Любов към живота и вяра в дейностите, които извършвам.
За какво в живота си сте най-благодарни?
Най-голямата благодарност, която изпитвам, е за самия живот, за всеки изживян ден, за времето, прекарано със семейството и приятелите ми, за работата, която обичам.
Какво кара живота ви да се чувства целенасочен?
Благодарение на дъщеря ми, на работата ми в пациентската организация и на това, че помагам на другите.
Как се справяте, когато нещата станат трудни?
В живота си имам истински приятели, които ме подкрепят. Помага ми да споделям с други възстановени пациенти в нашата организация.
Има ли уебсайтове, които посещавате ежедневно?
YouTube, уебсайтът на нашата пациентска организация.
Коя е книгата, която определено бихте препоръчали да прочетете?
Бих ви препоръчал да прочетете книгата "Звездният скитник" на Джек Лондон.
И това е, което задължително трябва да знаете за мен:
Да помагам и подкрепям другите дава на живота ми дълбок смисъл.
