Как се казвате? На колко години сте? Откъде сте?
Казвам се Соня, на 34 години съм и съм от Португалия (въпреки че съм родена в Швейцария).
Каква е вашата диагноза?
Тройно положителен рак на гърдата
Как и кога разбрахте за диагнозата си?
Сама забелязах бучката още през юли 2021 г. и веднага помолих лекаря си за изследвания и среща със специалист. Диагнозата рак на гърдата беше потвърдена на 30 август.
На какво ви научи пътуването с рака?
Че имам невероятни хора в живота си, които наистина ме обичат и са готови да ми помогнат в трудни моменти. Освен това клишетата са клишета, защото са верни: живейте живота си пълноценно, не чакайте перфектните моменти.
Какво Ви помогна най-много по време на лечението?
Музика, както винаги! Създадох плейлист в Spotify и помолих приятелите си да добавят песни в него, за да мога да ги взема със себе си на седмичните химиотерапии. Все още слушам тази плейлиста и знам, че приятелите ми също го правят. Купих си и билет за музикален фестивал, за да мога да очаквам с нетърпение нещо, което не е свързано с рака.
Какво се е променило в живота ви след поставянето на диагнозата рак?
Вярвате или не, но общото ми чувство на тревожност се подобри. Преди рака изпитвах обща тревога за всякакви неща. Днес тревожността ми е свързана предимно с рака(scanxiety), което ме кара да се справям много по-добре с всеки друг възможен лош изход в живота, който не е свързан с рака.
Какво бихте искали да постигнете в рамките на EU-CAYAS-NET?
Присъединих се към проекта с надеждата, че ще подобрим живота на други пациенти с рак и оцелели от рак. Ако успеем да реализираме поне едно нещо в тази посока, ще кажа, че проектът е бил успешен.
Какъв е любимият ви девиз в живота?
Другите хора не мислят за вас така, както вие мислите за тях. Което трябва да напомням на тревожността си по-често. Освен това любовта към себе си е в основата на всичко в този живот!
Кое ви кара да заблестите веднага?
Изпращането на забавни макари в инстаграм от приятел и дъгите имат еднаква сила да ме разсеят.
Какво ви определя като личност?
Аз съм феминистка преди всичко. Вярвам в случайните прояви на доброта и в това, че да си добър приятел означава понякога да казваш трудни неща.
Каква лична цел бихте искали да постигнете след това?
Да се върна в училище и да завърша психология - това е планът за 2024 г.
За какво в живота си сте най-благодарни?
За хората, които ми помогнаха в най-хубавите и най-лошите моменти от живота ми, и за хората, които срещнах въпреки тази грозна болест.
Как се справяте, когато нещата станат трудни?
Да си поплача, да се поразтъпча вкъщи, докато гледам някой от любимите си сериали, да се прегрупирам и да си стъпя на краката. Много е нормално да не сте добре и да отделите време да почувствате всичките си чувства.
