Ласма Николаисоне, преживяла рак на дебелото черво от Латвия, знае колко е важно да си поставяте приоритети. Диагностицирана в млада възраст, Ласма намира сили в знанието и грижата за себе си. В това интервю Ласма споделя историята си, силата на това да слушаш тялото си и мисията си да изгради общност за млади пациенти с рак в Латвия.
Как се казвате? На колко години сте? Откъде сте?
Казвам се Ласма, на 38 години съм и съм от Латвия.
Каква е вашата диагноза?
Преживял съм колоректален рак.
Как и кога разбрахте за диагнозата си?
Диагностицираха ме с колоректален рак на 33-годишна възраст. Диагностицирането ми отне известно време, тъй като ракът на дебелото черво обикновено се свързва с по-възрастните хора. Въпреки очевидното нарастване на броя на младите хора, засегнати от това заболяване, преди пет години лекарите не очакваха някой толкова млад човек като мен, без известни наследствени проблеми, да има рак на дебелото черво. Въпреки това, поради сериозността на проблемите ми с червата, в крайна сметка бях насочен за необходимите изследвания, които доведоха до поставянето на диагнозата.
Какво бихте искали да постигнете в рамките на EU-CAYAS-NET?
Това е хубава възможност да общувате с младите хора и отново да се почувствате част от тях. Като имам "старческа болест" на млада възраст, но в същото време вече не съм достатъчно млад, за да се смятам за част от младежта, винаги съм се чувствал като аутсайдер. Младият дух на този проект ме научи на много неща за значението на грижите за преживелите болестта и съм много вдъхновена да работя по този въпрос, за да се гарантира, че тази празнота ще бъде запълнена с грижите, от които преживелите болестта се нуждаят. Искам също така да изградя общност от млади пациенти и оцелели от рак в Латвия и да инициирам неправителствена организация за тях.
На какво ви научи опитът с рака?
Да поставя себе си на първо място в живота си. И да се вслушвам в себе си и да се чувам. Все още се уча и понякога трябва да бъда по-състрадателна към себе си и своите нужди. Но много добре осъзнавам колко важно е това.
Какво Ви помогна най-много по време на лечението?
Имах голям късмет, че когато ми поставиха диагнозата, вече имах диплома за медицинска сестра и някои основни медицински познания. Това ми помогна много да осмисля болестта и преживяванията, през които преминавах. Твърдо вярвам, че знанието е най-мощният инструмент за борба със страха. Потапяйки се в медицинската литература, успях не само да науча повече за болестта, но и активно да участвам в лечението си, като задавах целенасочени въпроси.
Опитайте се да опишете себе си в 3 изречения
Аз съм естествено любопитен човек, който винаги с ентусиазъм научава нови неща. Не се страхувам да се впускам в непознати пътешествия, дори ако това означава да започна от нулата. Въпреки че съм много търпелив и трудолюбив, аз съм и хедонист, който може да намери начин да се наслаждава на живота дори при най-предизвикателните обстоятелства.
С какво се занимавате през свободното си време?
Обичам да се движа и да съм в движение. Когато имам малко свободно време, се разхождам или карам колело. Ако е вечер навън, обичам да танцувам. Когато има един или повече свободни дни, предприемам по-кратки или по-дълги пътувания, разходки или и двете.
От какво се нуждаете/искате да получите бърз курс?
Страстен любител съм на планините, походите и природата като цяло. С удоволствие бих изкарал курс по катерене. Усъвършенстването на уменията и знанията ми би ме издигнало на нови висоти и би ми позволило да достигна нови върхове.
Какъв е любимият ви девиз в живота?
Carpe diem. За мен истинският живот е сега и само сега. Живея ден след ден и винаги се опитвам да го изживея пълноценно, като съм автентична към себе си и другите. Всеки ден е специален, защото имам уникалната възможност да го изживея.
Какво е включено в списъка ви с кофи?
Моята собствена къщичка на топло място, близо до планината. След рака студеният и влажен климат на Латвия през нелетните сезони вече не е за мен. И искам да виждам планините и да стигам до тях по-често и по-лесно, отколкото мога, когато живея в Латвия през цялото време.
Какво правите, за да се отпуснете?
Най-полезният и най-бързият начин е да се изгубите в музиката, докато я слушате. Ако имам време, се разхождам сред природата - край морето или в гората. Ако имам нужда да поговоря с някого, излизам и се срещам с приятелите си.
Какво ви кара да продължавате всеки ден?
Фактът, че животът е изключително интересен заради огромното си разнообразие и непредсказуемост. Той включва моменти, които са красиви, изненадващи, луди, плашещи, радостни, сърцераздирателни и т.н., но никога не е скучен, стига да живея пълноценно в момента и да намирам смисъл във всяко преживяване.
Какво кара живота ви да се чувства целенасочен?
Самият живот. Възможност да бъдем тук и сега, да преживяваме и да се учим, да се срещаме, да чувстваме и усещаме, да трупаме впечатления, знания и чувства. Възможност да живееш.
