Поради хоспитализация, лечение и/или рехабилитация децата и юношите със заболявания на централната нервна система (напр. тумори) често не могат да участват в ежедневния училищен живот. За да се противодейства на социалната изолация и нейните отрицателни последици (напр. липса на чувство за принадлежност, понижено благосъстояние и самочувствие или ниски образователни резултати), все по-често се обсъждат системи за телеприсъствие. Но какво представляват системите за телеприсъствие и как те могат да допринесат за социалното включване и реинтеграцията в училище при деца и юноши с тумори в централната нервна система?
Системите за телеприсъствие могат да се определят като "опит за присъствие в дадена среда чрез комуникационно средство". В училищния контекст се говори за виртуално приобщаване - образователна практика, която осигурява на домашния ученик физическо присъствие в училище чрез виртуални средства. За да се даде възможност за това присъствие въпреки физическото отсъствие, съществуват различни роботи за телеприсъствие или системи за телеприсъствие, две от които са описани по-подробно тук.
Виртуална среда за обучение (VLE)
Виртуалната учебна среда е компютърен софтуер, който осигурява виртуален достъп до класове, учебно съдържание, тестове, домашни работи и други учебни ресурси. Освен това тя е социално пространство, което свързва отдалечените ученици с техните съученици и учители, като осигурява двупосочна аудио- и видеовръзка между дома на пациента или болничната стая и класната стая. Пример за такъв VLE е Bednet, който се използва главно в Белгия (вж. фигура 1). Тя се състои от въртяща се камера, клавиатура, микрофон и таблет/хромбук, на който детето може да се вижда в клас. Освен това има софтуер на Bednet, с който детето може да се свърже с класа чрез компютър или лаптоп и при необходимост да поиска ИТ помощ от Bednet.
Роботи за телеприсъствие
Роботите за телеприсъствие се състоят от устройство, подобно на робот, поставено в класната стая, което обикновено може да се управлява дистанционно от ученика от дома или от болницата и позволява двупосочно/еднопосочно предаване на аудио и видео в реално време чрез връзка с таблет или компютър. Моделите се различават по обхвата на мобилност, функциите за дистанционно управление, вида на комуникационната среда и цялостния дизайн. Въпреки че повечето използвани в момента роботи за телеприсъствие са готови роботи за телеприсъствие, първоначално разработени за употреба от възрастни в офис среда, новоразработените системи за телеприсъствие са специално предназначени за деца и юноши с хронични заболявания. Един от примерите е Avatar AV1, който може да се контролира от отдалечения ученик, което позволява да се върти изцяло около собствената си ос, като същевременно не предава видеоматериал на отдалечения ученик в класната стая. Някои от добре познатите системи за телеприсъствие са илюстрирани по-долу (вж. фигура 2).
Предимства и недостатъци на различните системи
Заключение и препоръки
Доказано е, че виртуалното включване на ученици с хронични заболявания чрез системи за телеприсъствие намалява чувството на социална изолация, тревожност и депресия, докато увеличаването на социалните взаимодействия улеснява чувството за принадлежност и нормалност и подобрява мотивацията и резултатите в училище. При използването на системи за телеприсъствие обаче трябва да се вземат предвид някои важни аспекти:
- Високото ниво на приемане на системата за телеприсъствие и ангажираността на учителя, съучениците и дистанционния ученик допринасят за успешния опит.
- Особено важна е услугата за техническа поддръжка, която комуникира с хората и разрешава технически проблеми.
- Препоръчва се обучение на училищния персонал за използване на системата за телеприсъствие и обучение на съучениците.
