Сара (10 години) страда от мозъчен тумор (медулобластом). Поради здравословното си състояние тя има намалена възможност да посещава училище, затова получава система за телеприсъствие. Системите за телеприсъствие, като роботи или аватари, понастоящем се обсъждат като обещаващ подход за подобряване на чувството за принадлежност, социалното участие и впоследствие на академичните постижения на децата с хронични заболявания. Една от тези системи за телеприсъствие, специално разработена за хронично болни деца, се нарича аватар и е показана на изображението по-долу.
Аватарът е свързан с таблета на детето чрез приложение и може да предава звук в двете посоки. Предаването на видео работи само в едната посока, така че потребителят може да вижда своя клас или съученици, но не и обратното. Аватарът е удобен, може лесно да се носи и да се взема със себе си по време на училищни екскурзии. Използването и възможните ефекти от аватара са разгледани от Томас Плечко и колегите му, като за пример е използван случаят на Сара.
Опит с аватар
Сара остава неразделна част от класа и може да продължи да участва в академичния и социалния живот. Включването на аватара за първи път в час по музика проработи без никакви проблеми. И тя, и майка ѝ бяха особено ентусиазирани от факта, че аватарът предаваше гласа на Сара, а не гласа на робот. Учителят съобщи, че свикването с аватара е отнело съвсем малко време и той е бил лесен за използване от самото начало. Според всички участници поемането на отговорност за аватара от съученик е било особено важно, за да се привлече вниманието на учителите към визуалните сигнали и да се гарантира, че учителят забелязва, че Сара иска да каже нещо. По отношение на социалното участие Сара съобщи, че "всъщност е била там точно като другите ученици" и "не се е чувствала различна от останалите". Чувствала се е така, сякаш "все още принадлежи на класа", и заяви, че чрез аватара не пропуска нищо и дори може да шепне или да разговаря със съседите си по място, без учителите да забележат. На въпроса дали е различно да бъдеш в училище с аватара, Сара заяви, че "разбира се, че е различно", но "хем е готино, хем съм щастлива и от двете страни", което означава, че е щастлива да бъде в училище с аватара, както и в реалния живот.".
Предизвикателства с аватар
Според учителката възможно предизвикателство е допълнителната подготовка за уроците и подбора на материала за аватара, тъй като тя трябва да прецени "дали това е възможно за Сара". Друго предизвикателство са били техническите трудности, например когато картината се е изкривявала или връзката е прекъсвала.
Резюме
В обобщение, всички участници (Сара, майка ѝ и учител) описват предимно положителни преживявания с аватара. Идентификацията с аватара беше силно застъпена и аватарът беше използван главно за поддържане на контакт със съучениците, за участие в дейности в класа, а също и в училищни уроци, което се превръща в изключително преживяване в контекста на хроничните заболявания. Преживяванията на Сара с аватара показват, че тя е могла да остане в контакт със съучениците си и да поддържа чувството си за принадлежност към училището, въпреки че не е могла да посещава часовете физически. Препоръчителни изисквания за внедряване
- За да се запази социалното участие, е необходимо потребителите вече да са се запознали със своите съученици и учители и да са придобили представа за училищното ежедневие, преди да използват аватар.
- Определете хора, които отговарят за аватара (например съученици), чиято задача е да го зареждат и да го носят в различни класни стаи.
- Може да се наложи допълнително време за подготовка на учителите, освен желанието им да внедрят аватара в ежедневието.
